Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е готова със становището по проекта за нов Закон за обществените поръчки, поискано от вицепремиера Томислав Дончев. В него обаче са посочени някои противоречиви текстове.
На първо място, в предложението има неясноти относно акта за възлагане на поръчката, възможностите за промени в заданието, както и кой точно е обжалваемият пред КЗК акт на възложителя, ако някой от участниците в процедурата има възражение относно провеждането й.
Регулаторът критикува още и предвидената възможност за устна комуникация при възлагането на обществени поръчки. Според становището на КЗК тази възможност може да създаде опасност от злоупотреби и да доведе до нарушение на принципа на разнопоставеност. Това може да възпрепятства ефективната конкуренция и затова предложението е устната комуникация като възможност да отпадне.
В законопроекта подробно са разгледани случаите, в които участниците в тръжна процедура могат да искат разяснения от вложителя относно поръчката. Законодателят обаче е пропуснал да отрази в какъв срок възложителят е длъжен да даде исканите уточнения. Това може да рефлектира пряко върху правата и на заинтересованите лица и възможността им да участват в процедурата, пише КЗК.
Регулаторът настоява и недвусмислено да се определи дали възложителите трябва задължително да обявят прогнозна стойност на поръчката или не, защото има противоречиви текстове в тази насока в проекта за закон.
Комисията е открила и множество несъответствия в условията за допустимост, както и изискванията за допустимост на кандидатите в търговете за обществени поръчки.
Текстовете на законопроекта предвиждат още отстраняване на кандидати, които имат данъчни задължения. Това трябва да бъде доказано от акт на компетентен орган или от възложителя „с подходящи средства“. Според КЗК обаче е излишно да се вменява на възложителите доказване на задължения, при положение че в България съществуват компетентни органи, които установяват липсата или наличието на данъчни задължения и доказват това с актове.
Регулаторът предлага още и да отпадне възможността при наличието на данъчни задължения участниците да не бъдат отстранявани при наличие на обществено значение. Причината е, че няма ясни обективни фактори, които да очертават границите на обществения интерес.
Проектът предвижда още при положение, че някой от участниците даде с 20% по-ниска цена спрямо средното равнище в останалите оферти, кандидатът да даде писмена обосновка на по-ниската цена. От друга страна обаче законът не предвижда изрично отстраняване на участника, който не може да обоснове по-евтината си оферта.
Уточняването на информацията пък може да доведе до неравноправно третиране между участниците в процедурата.
Комисията иска да бъдат прецизирани и текстовете, които предвиждат договаряне без предварително обявяване на процедурата при липсата на конкуренция поради технически причини.


Издирват българка, изчезнала във Франция
Цената на моторното масло скочи
Варна отбелязва Международния ден на подводното културно наследство с филм
Полковник е новият заместник-министър на здравеопазването
Намаляват продуктовата такса за отпадъците от електронно и електрическо оборудване
Защо мирът е по-опасен от войната за новите лидери на Иран
Газовите централи за центрове за данни ще вдигнат емисиите в САЩ с 20%
AI гигантите ще спечелят 1 трилион долара тази година. Може да не е достатъчно
Бягството на Apple от AI отново започва да тежи на акциите ѝ
Нова технология може да промени лечението на мозъчни заболявания
Първото поколение на BMW X5 получи V10 и ръчни скорости
Защо страничните огледала са обречени на изчезване
Опасна мода взима жертви по пътищата
Шофирането без навигация може да ви предпази от Алцхаймер
Първото Lamborghini с V12 не е кола или трактор
На 84 години: Харисън Форд се завръща като Индиана Джоунс в нов проект на Disney
Известен филмов продуцент и шеф в Dior загинаха в автомобилна катастрофа
$3032 за руски войник срещу $1487 за инфраструктура: Украйна разкри цената на ударите с дронове