Лиляна Павлова: Финансовият инженеринг ще удвои парите от европрограмите

След 2020 г. финансовите инструменти не трябва да се противопоставят на безвъзмездната европейска помощ, а трябва да вървят ръка за ръка. Не трябва да се противопоставят бъдещите фондове от кохезионната политика и кохезионните инструменти спрямо средствата, инвестициите, за които се търси консенсус на общоевропейско равнище, когато се говори за миграция, сигурност, борба с тероризма.

Това заяви министърът за българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова в рамките на конференцията   "Финансови инструменти на ЕС - поуки и перспективи", организирана от Европейската сметна палата и Сметната палата на България.

Според министъра трябва да бъде намерен баланс на общоевропейско равнище за това, че финансовите инструменти имат бъдеще, но при условието на сериозна самокритика за това как да бъдат по-ефективни.

Тя е на мнение, че не трябва да се позволи отпадането им по линия на кохезионната политика, защото те подкрепят базисните политики, местните власти и общинската инфраструктура.

„За България е важно да отстои темата за европейските грантови схеми, които са важни както за нашата страна, така и за държави от ЕС, които са по-слабо развити, с по-бедни региони, с нужда от инвестиции в базисна инфраструктура и социални политики, които не могат да се подкрепят с финансов инженеринг“, смята Павлова.

Усилване на ефекта през следващия програмен период

По думите ѝ големият дебат през следващата година по време на българското председателство на Съвета на ЕС е да търси баланс след 2020 година за 27-те членки на ЕС.

„Ще се вземат предвид препоръките на сметните  палати в четири направления, свързани с начина и размера на капиталите, които се инвестират във фондовете, таксите и разходите за управлението, реинвестицията и прекалено ниския процент на общоевропейско равнище на привлечен частен капитал“, увери министърът.

Павлова е убедена, че грантовото финансиране е важно за България, като страна, която притежава сектори, които не могат да се финансират с финансови инструменти, като се потърси начин те да са по-ефективни.

Анализирайки постигнатото и опита на България в привличането на финансови инструменти, министърът напомни, че България е давана за пример на останалите държави-членки на ЕС и често е канена да представи добрите практики от първия програмен период в контекста на това, че сме успели ефективно да инвестираме средствата и да привлечем частен капитал.

Министърът припомни, че ефектът от „Регионален фонд за градско развитие”, който управлява инвестиционния процес по инициативата JESSICA под формата на дългосрочно кредитиране на публични и частни проекти за градско развитие в шестте най-големи града в България (Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен) е утроен от инвестицията, включително и с привлечения капитал, а проектите успешно са реализирани и средствата се реинвестират.

„За периода 2007-2013 г. над 700 млн. лева стартов капитал е удвоен и утроен“, твърди Лиляна Павлова.