Ситуацията е овладяна, има храна и лекарски грижи за всички, които са на територията на мигрантския лагер в Харманли. Ще бъдат изпратени още 30 жандармеристи за охрана. Води се досъдебно производство с дознатели от Хасково срещу заподозрени като инициатори на бунтовете.
Това съобщи пред депутати вицепремиерът и министър на вътрешните работи в оставка Румяна Бъчварова.
Тя обяви, че в сблъсъците са задържани 230 обитатели на бежанския лагер, от които 15 са заподозрени като инициатори.
„Прокуратурата ще проведе разпит на лицето, запалило българското знаме. Афганистански граждани са провокирали напрежението заради преместването им", посочи Бъчварова.
По думите ѝ правителството разполага с информация, че на още три места в Европа има напрежение в мигрантски лагери – на гръцкия остров Лесбос, в Италия – до Торино, и във френския лагер Кале.
Кризата с бежанците и ескалацията на напрежението в мигрантския лагер в Харманли е като продължение на тенденциозно водена политика от някои партии - така определи ситуацията Христо Христев, юрист и преподавател по европейско право, в ефира на „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.
„По най-безпардонен начин по време на предизборната кампания българските патриоти, които вече преминават в някаква форма на неофашизъм, и левицата спекулираха с тази тема, като правиха три пъти протести по време на предизборната кампания в Харманли, за да се нагнети напрежението. Вероятно в Харманли има и крайни елементи, които трябва да бъдат следени по-внимателно, но случилото се там е резултат изцяло от не особено адекватната политика на компетентните български органи“, категоричен е Христев.
Той предупреди, че не трябва да се допуска истеризиране на темата Харманли.
„Не трябва да навлизаме в елементарни опити за краткосрочна политическа употреба на ситуацията, каквито се задават. Има много факти около ситуацията в Харманли. На първо място стои въпросът защо е направен център за лица, които претендират, че са бежанци, преди това да е изяснено, за три хиляди души в град с население, което е само няколко пъти по-голямо. Защо не се направиха още няколко центъра, след като този проблем вече продължава няколко години? Това е въпрос на елементарна логистика“, посочи анализаторът и преподавател по европейско право.
Експертът по сигурността и преподавател в Нов български университет Тихомир Стойчев също определи ситуацията в Харманли като нещо, което не е неочаквано.
В ефира на Bloomberg TV Bulgaria той напомни, че имаше „конфликтен потенциал с пристигането на маси от бежанци“ и трябваше да се очаква ескалация на напрежението в даден момент.
Стойчев е на мнение, че трябва да се проследи дали не става въпрос за някакви организирани взаимодействия, след като и в други страни стават подобни неща.
„Имаме поредното правителство или политическа криза, в която констатираме, че не ни достига институционален капацитет. Иначе в документално отношение прекрасно и логично сме подредили възможностите да изпреварваме събитията, а след това да казваме, че те сами са се случили“, каза още експертът по сигурността.
По думите му ние обещаваме интеграция, без да сме решили въпросите с интеграцията на нашите собствени малцинства. Според експерта българските политици в момента се държат безотговорно.
„Мина поредната еуфория около една избирателна кампания - избрахме президент, това отключи амбициите на политическите сили да започнат да редят коалиции, някои партии, които сега са поканени да съставят правителство, се отказват да правят това“.
Според Стойчев откакто е приета стратегията за сигурност през 2011 г., не се наблюдава политиките в нея да се провеждат прозрачно и последователно.
„Ние сякаш напълно се отказахме от суверенитет, защото се поставихме в условия непременно всичко да съгласуваме с ЕС“, допълни експертът по сигурността.
Христо Христев смята, че въпросът с миграционния поток е деликатен.
„Броят на хората, които идват като бежанци, не е малък, а проблемът се подценяваше дълго време. Липсва адекватно общо действие на европейските държави срещу първоизточника на този проблем – в най-голяма степен ситуацията в Сирия. Да не забравяме обаче и липсата на адекватно отношение и към Ирак, и към Иран, а дори и към Либия. Първопричината за ситуацията, в която се намира ЕС, е, че дълго време продължаваме да си говорим за обща външна политика и отбрана, но такова нещо няма. Свидетели сме на ерозия на институционалната система на ЕС. Идеята, че ще успеем да се изолираме със стени и да останем незасегнати от случващото се, е илюзорна“, коментира Христев.
Вижте повече във видеото:


Българската икономика запазва растежа си, но бюджетът и инфлацията остават основни рискове
Детската смъртност в България спада, но остава над средното за ЕС
Какво ще е времето утре?
Авария оставя без вода един район във Варна
Никола Цолов с нова фантастична победа след изпреварване в последната обиколка
Жадната за енергия Азия вече извлича поуки от кризата в Иран
Lindt се насочва към най-слабото си тримесечие от 17 години
Напрежението в Ормуз пренасочва вниманието към пролива Малака
Спадът на инфлацията раздели ЕЦБ за следващото решение по лихвите
AI фабриките създават нови печеливши и губещи в енергийното оборудване
Toyota и Kawasaki форсират развитието на водородни системи
От първоаприлска шега до реалност - BMW M2 Dakar от Дубай
Електрическите коли в ЕС могат да заменят 190 млн барела петрол годишно
Chery заменя целия автомобил, ако батерията се запали
11 коли с най-голям потенциал да се превърнат в класики
Скандалът "Пеевски–Атанасова": Кой има правото на достъп до данни за пътниците в PNR системата
Финансист за "Бюджет 2026": Приемането му в момента е безсмислено
"Алтернатива за Германия" преизбра председателите си Алис Вайдел и Тино Крупала
Илия Лазаров: Твърденията за Пеевски и Атанасова са активно мероприятие
Дерматолог: Слънчевото изгаряне предизвиква един от най-коварните видове рак