Младежката безработица в България се е понижила до 21,6% през 2016 г.

От 2013 до 2016 г. коефициентът на безработицата за младежите до 24 години в България се понижи с 6,8 процентни пункта - от 28,4% на 21,6%. Това каза социалният министър Бисер Петков при откриването на форум за изпълнението на Европейската гаранция за младежта в България, предава БТА.

Той допълни, че около 7300 са регистрираните безработни младежи с право по Гаранцията за младежта.

На всеки младеж, регистриран в бюрата по труда, се прави индивидуален план с цел интегриране на пазара на труда. Само през 2016 г. над 40 хиляди младежи са устроени на първичния пазар на труда, а над 24 хиляди са включени в обучение, субсидирана заетост, чиракуване и стажуване по програми, мерки и схеми, финансирани с национални и европейски средства. Във всяко бюро по труда работят трудови посредници, квалифицирани за работа по Европейската гаранция за младежта, допълни министърът. 

По думите на Бисер Петков доброто образование, съобразено с изискванията на пазара на труда, гарантира заетост, а реформата в образователната система за превенция на ранното отпадане вече дава резултат.

Министърът изрази удовлетвореност, че в съобщението на ЕК за изпълнението на младежката гаранция България е в групата на страните с ускорени реформи. 

Според него основните предизвикателства остават - работата с неактивните младежи - тези, които нито учат, нито работят и не са регистрирани в бюрата по труда. За последните три години коефициентът на тази група намаля с 3,4 процентни пункта, до 18,3 на сто, но предстои много работа, допълни Петков.

Програмите на социалното министерство включват работа в посока обучението на младежи без професии и ключови компетенции. 

Мерките към безработните младежи през тази и следващите години ще бъдат насочени главно към тази група, която нито учи, нито работи, нито се регистрира в бюрата по труда, заяви Петков.

По думите му първо трябва да се анализират причините, поради които тази група младежи не проявяват интерес към нито една от формите на активен живот. Той допълни, че част от тях вероятно са демотивирани, а други са обезпечени материално от родители и близки в чужбина, но е необходимо индивидуален подход, за да бъдат активирани на пазара на труда. 

Що се отнася до изработването на нов подход към хората с увреждания, министърът на труда посочи, че се обсъждат законодателни промени за индивидуален подход към всеки човек с увреждане. Очакванията на родители на деца с увреждания са промените да гарантират, че на базата на индивидуалната оценка ще се определя размерът и видът на подкрепата към хората с увреждания.