МВФ: България има макроикономическа стабилност, но трябват и реформи

България е на едно от първите места в Югоизточна и Централна Европа по макроикономическа стабилност, което е много важно за постигане на икономически растеж, но не е достатъчно. Необходимо е страната да положи усилия и да предприеме важни структурни реформи, за да има икономическа конвергенция и да достигне стандарта на живот на Западна Европа. Това коментира пред БТА Гилермо Толоса, постоянен представител на Международния валутен фонд (МВФ) за България и Румъния.

Толоса, заедно с Джеймс Роф, постоянен представител на МВФ за Централна и Източна Европа (ЦИЕ), представиха у нас книгата на МВФ "25 години преход - Пост-комунистическа Европа и МВФ".

Има достатъчно доказателства за тясна връзка между реформите и конвергенцията, дори и ефекта от проведените реформи да не се материализира веднага, посочи Толоса. Джеймс Роф също отбеляза, че страните от ЦИЕ, които по-бързо след 1990 г. са предприели кардинални структурни промени, дори и да са загубили някои свои икономически сектори и производства, са спечелили нови и икономиките им като цяло са започнали да се развиват по-бързо.

През последните 25 години бяхме свидетели на драматична трансформация на европейските бивши комунистически страни в част от глобалния свят, посочи Джеймс Роф. Той отбеляза, че сходно за всички страни е изпадането им по-рано или по-късно в период на висока инфлация и рецесия вследствие на разпадането на старите икономически свързаности.

Степента на загуба на производителност на икономиките и времето, което е било необходимо за връщане към икономически растеж и овладяване на инфлацията обаче е много различно за различните държави от ЦИЕ, показва прегледът на МВФ. Очевидно е, че страни, предприели по-рано смели реформи, са възнаградени с по-бързо възстановяване и конвергенция на доходите със западните страни, коментира Роф.

Годините от 1990 г. до 2000 г. са трудни за всички посткомунистически държави

Като цяло годините от 1990 г. до 2000 г. са трудни за всички посткомунистически държави, а някои като България преминават период на хиперинфлация.

В контраст с турбуленциите от първата декада на прехода, страните от ЦИЕ през периода 2000 г. - 2006 г. отчитат забележителен растеж и стремително настигат икономиките от Западна Европа. Средният процент на растеж за региона е 6% и никоя от страните не расте с по-малко от 3% на година, което е много повече от растежа на БВП, постиган някога преди или след това от тези държави. За съжаление, стремителният икономически растеж е много дебалансиран, движен в повечето страни основно от увеличеното кредитиране в сектора на строителството, коментират експертите на МВФ.

ЦИЕ усеща през периода 2000 г. - 2006 г. прилив на значителни чуждестранни инвестиции и особено за страните, присъединили се към ЕС през този период, конвергенцията със Западна Европа се увеличава съществено. Чужди банки, собственици на повечето банки в региона, предоставят провизии и ноу-хау на дъщерните си банки в ЦИЕ. Кредитирането се увеличава, като в България например ръстът му достига 30% на година, докато в същото време дефицитът по текуща сметка се увеличава в двуцифрена стойност.

Именно поради дебалансирания си растеж регионът понася тежък удар при настъпването на световната икономическа криза, отчита анализът на МВФ.

Годините след 2008 г. се характеризират с бавно възстановяване. Повечето страни след първоначалния свръхдефицит на икономиките си поемат по пътя на фискална консолидация, страдайки обаче от твърде бавен растеж.