Хората са уморени от политическата динамика от последните години и не искат нови избори, затова и Народното събрание може да има и дълъг живот, коментира пред Bulgaria ON AIR изпълнителният директор на "Галъп Интернешънъл" Първан Симеонов.
Новият 44-ти парламент е по-сложен, защото има по-малко политически нюанси и полутонове. В предишния имаше повече пространство за маневриране, тъй като разполагахме с 2 десни, 2 леви, 2 националистически партии, допълни той.
"Условия за съставяне на устойчива изпълнителна власт има. Този парламент съдържа стабилните съставки: битово-консервативната власт на ГЕРБ, здраво стъпила върху еврофондове, местна власт и лични харизми. Щипка национализъм, щипка социален популизъм. Този мандат и предстоящото правителство ще бъдат приети с успокоение", допълни още Симеонов.
Според политолога предизвикателството за новия парламент е договарянето по въпроса с мажоритарния вот. "Дамоклевият меч над парламента ще бъде мажоритарният вот", заяви изпълнителният директор на "Галъп Интернешънъл".
Има и добра страна от бурния политически живот, смята обаче той.
"Свикнахме с коалициите и непредсказуемия политически процес. Това повишава политическата култура и активността на гражданите. Колкото по-често гласуваме, толкова по-често съдбата на държавата е в наши ръце", посочи той.
Хоризонтът на властта изглежда чист, поне до края на европейското председателство. Това коментира социологът Андрей Райчев пред bTV в първия работен ден на новото Народно събрание. Според Михаил Константинов е хубаво България да се върне към традицията на пълните мандати.
„Новата власт започва на принципна основа. Имаше три въпроса, по които трябваше да се разберат. Първият е Турция – Борисов води мека политика, а националистите не. Пенсиите също бяха казус, по който се разделяха. ГЕРБ се съгласи. Третият въпрос е мажоритарната избирателна система, може да е отпаднала като казус, не се чува нищо“, коментира Райчев.
На фона на усложнената международна обстановка и напрежение експертите коментираха, че е важно България да се консолидира и да има единност по важните въпроси.
„Сега светът стана непредвидим, а България показва степен на предвидимост“, посочи Райчев.
Той е категоричен, че най-силният фактор за нестабилност у нас е Турция. „Ердоган взе властта, но нацията не се консолидира, дори се говори за бъдеща гражданска война. Особено важно у нас е опозицията да се разбира с правителството по важните въпроси“, добави социологът.
По думите на Райчев липсата на антагонизъм сега е важна.
„Появата на ДОСТ е много важен фактор - Турция се опита да монтира партия в България и имаше решимост, че това няма да го бъде. Няма антагонизъм към Турция или към Русия. Не сме като при Македония – разделена страна, а малки партии решават съдбата ѝ“, заяви той.


Правителството отпусна на Белослав допълнителни над 5 млн. евро за новия ферибот
Собствениците на Манчестър Сити са готови да продадат клуба
Германия ще запази санкциите срещу Русия след обявената от Тръмп сделка с Путин
Ще има дежурни детски градини по Коледа във Варна
Варненци настояват за пасарелка или подлез край хипермаркет кв. "Бриз"
Заболяване сред миньорите е единственото истинско завръщане на въглищата
Центровете за данни отварят пазар за $3,2 млрд. за кетъринг компаниите
Прави ли ни нематериалната икономика по-нещастни?
Задлъжнелите европейски държави започват да отстъпват пред гнева на пазарите
Вносът на американско соларно оборудване смекчава режима на тока в Куба
Вода в горивото съсипа поне 30 автомобила
Нова Auto-Hold функция почиства дисковете и спасява спирачките
Lancia Gamma се завръща 50 години след дебюта си
Защо Bugatti Bolide остана много далеч от обещаните 500 км/ч
ЕС и Китай се разбраха за двойно по-малък внос на хибриди
Хитлер Мусолини е избран за кмет в Перу, Захарова заговори за възраждане на нацизма
Мицкоски с очакване за напредък в диалога с България: Целта е да стигнем до компромис
Дмитриев: Енергийното сътрудничество с Русия може да спаси германската индустрия от кризата
Европейците предпочитат да пътуват близо до дома, но харчат повече за почивки в чужбина
Ирландия предложи съкращаване на бюджета на ЕС със €140 милиарда