Пламен Димитров: Нужни са мерки срещу дефлацията

В бюджета за следващата година трябва да се заложи пакет от мерки за борба с дефлацията, а единственият начин за борба с нея е чрез потреблението. Това казва в интервю за в. „24 часа“ Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Той посочва, че вече втора година сме в дефлация и въпреки това този проблем се подценява. При дефлацията цените падат, но това означава, че икономиката се свива, производството намалява и бизнесът започва да съкращава работни места, казва Димитров.

В момента бизнесът не инвестира, банките не кредитират и заради това правителството трябва да започне да харчи повече и като инвестиции, и за да вдигне доходите, смята той.

Според Димитров инвестициите от страна на правителството, особено в сектори, които няма да получат средства от еврофондовете в следващите седем години, са необходимост.

„Вижте еврозоната, където при спад на инфлацията от 0,3% започнаха да прилагат антидефлационни мерки. Трябват ни инвестиции от правителството, особено в сектори, които няма да получат средства от еврофондовете в следващите седем години. Такъв например е железопътният транспорт. Трябва да се откажем от старите платформи за ограничения, които водят до спирала надолу“, казва Димитров.

По негово мнение, ако дефлацията мине 2%, излизането ще е много трудно. „Нужно е и минималната заплата да стане 400 лв. от 1 януари и поне с 10-15% да се увеличат замразените от години заплати в бюджетната сфера“, категоричен е лидерът на КНСБ.

Запитан за очакванията му за хода на политическите преговори той посочва, че КНСБ настоява за максимално широк формат на споразумение и за програма с ясни намерения в поне 4-5 ключови области, които не търпят отлагане, сред които решения за КТБ и енергийната система.

Синдикатът иска и ясни мерки в бюджета за 2015 г. за подкрепа на икономиката и антидефлационни мерки. Ако дефлацията продължи, положението е напът да стане по-тежко дори от хиперинфлацията от 1996 г., казва Димитров.

На следващо място той подчертава намеренията в ключови социални области - здравеопазване, пенсионна система, пазар на труда, образованието, правосъдието и сигурността.

„Очакваме Бойко Борисов да потърси и намери максимално широка подкрепа. Няма как да се правят реформи без съгласие“, коментира синдикалистът.