Потенциален ръст на разходите за здраве от БВП залага актуализирана стратегия

Актуализираната от екипа на министър Петър Москов Здравна стратегия 2014-2020 година предвижда устойчиво повишаване на средствата за здравеопазване като процент от БВП, но без да се уточнява размерът на повишението. Това е записано в обновената здравна стратегия, публикувана за обществено обсъждане на сайта на здравното ведомство.

В стратегическия документ е заложено преструктурирането на пакета здравни дейности, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, нови механизми за остойностяване и финансиране на медицинските дейности, както и за ценообразуване и реимбурсиране на лекарствата. Ще се увеличават средствата и делът на разходите за извънболнична медицинска помощ за сметка на тези за болнична помощ, ще се обвърже публичното финансиране с качеството и удовлетвореността на пациентите от лечението.

Други заложени цели са увеличаване на събираемостта на здравно осигурителните вноски и поетапно увеличаване на заплащането на размера на вноските за лицата, осигурявани от държавата, както и създаване на стимули за развитие на доброволното здравно осигуряване.

Подобряване на механизмите за остойностяване и финансиране на медицинските дейности, в т.ч. регламентиране на „цена на труда” на медицинските специалисти, която да бъде включена като елемент на цената на дейностите, предвижда още документът, залага документът.

Пакетите – основен, допълнителен, спешен

Всеки български гражданин ще има достъп до основен пакет здравни дейности, заплащани от НЗОК, насочен към профилактика, диагностика и лечение на основните заболявания и състояния, причиняващи смърт и загуба на работоспособността, детско и майчино здраве, пише в стратегията. Ползването на основния пакет трябва да бъде съобразено с индивидуалните потребности на здравноосигурените лица.

Допълнителен пакет здравни дейности, заплащани от НЗОК, ще е за заболявания, които не са свързани със съществени нарушения и чието лечение може да се организира в условията на планов прием без това да води до влошаване на качеството на живот на пациентите. За здравните дейности, включени в допълнителния пакет е необходимо да се въведат ефективни механизми за организиране и управление на планов прием.

Спешният пакет здравни дейности, заплащани от държавния бюджет, ще финансира овладяване на състояния пряко заплашващи здравето и живота на пациентите. Чрез държавното финансиране ще се гарантира на всеки гражданин, без значение какъв е осигурителния му статус, пише в стратегията.

Ще бъде изграден механизъм за периодична оценка и актуализиране на съдържанието на пакетите здравни услуги.

Пренасочване на средства от болнична към извънболничната медицинска помощ

Постепенно увеличение на средствата и дела на разходите за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ и намаление на относителния дял на разходите за болнична помощ и лекарствени продукти, предвижда стратегическият документ. Говори се за нови форми на обслужване на пациентите – амбулаторна диагностика и лечение, дългосрочни грижи, продължително лечение и палиативни грижи. Целта на здравните власти е така да се намалят хоспитализациите, които са сред основните източници за дефицит в публичния фонд.

Акцентът ще е върху финансирането на дейности в първичната помощ. Средствата за нея следва да достигнат до 12% от разходите на НЗОК за медицинска помощ, посочва още документът. А що се отнася до пакета здравни дейности, осъществявани в болниците, трябва да бъде периодично актуализиран с цел извеждане на дейности, които не налагат болничен престой и могат да бъдат осъществявани в амбулаторни условия. От друга страна здравните дейности, осъществявани в първичната извънболнична помощ, ще бъдат разширени и финансово обезпечени.

В специализираната извънболнична помощ финансирането ще се насочи към високоспециализирани консултации и дейности, голяма част от които сега се осъществяват в болничната помощ. Това предполага финансиране на амбулаторните болнични случаи с цел ефективно използване на капацитета на високотехнологичните болнични структури, без това да води до излишни хоспитализации и разходи за болнична помощ.

Здравното министерство планира и разработване на нова методика за плащане на дейностите в болниците, като срокът за това е до 2017 г. Дотогава трябва да се разработи и приеме новата методика. Осигуряването на технологичен и административен капацитет за прилагане на методиката пък е с краен срок 2020 г.