Потенциален ръст на разходите за здраве от БВП залага актуализирана стратегия

Консолидирането на сектора ще се реализира именно чрез задължителна Национална здравна карта - на територията на всяка област ще бъдат планирани необходимите основни болнични дейности, съответстващи на потребностите на обслужваното население. Основна цел е осигуряването на всеки български гражданин на гарантиран „път“ за достъп на всички нива на йерархичната болнична структура, пише в стратегията.

Описва се и друга важна стъпка за повишаване на ефективността на болничния сектор - даването на възможност на купувача на здравни услуги (т.е., НЗОК) да сключва избирателно, но на базата на обективни критерии, договорите си с болниците, тъй като това ще задължи болниците да доказват, че техните медицински услуги осигуряват необходимото качество срещу цената, заплащана с обществени пари.

Консолидирането на болничните услуги документът описва като вариант много малки и неефективни болници за активно лечение да бъдат преустроени в центрове за дългосрочни грижи, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи, в т.ч. на мобилни медицински грижи, на амбулаторни услуги, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи.

В Националната здравна стратегия до 2020 г. е заложена и задължителната акредитация на болниците - нещо, което отпадна при приемането на последните промени в Закона за лечебните заведения. Предвижда се и въвеждане на оценка на лечебните заведения и чрез рейтингова система и степен на удовлетвореност на пациентите.

В раздела за електронното здравеопазване се описва намерение за изграждане на Национална здравно-информационна система и осигуряване на достъп до нея чрез електронен идентификатор. Говори се и за предоставяне на публични регистри за лечебни заведения, за лица предоставящи медицински услуги, здравно-осигурителни фондове, аптеки и др. В стратегията фигурира и разработване на концепция за развитие на телемедицината у нас.

Относно кадрите в сектора на здравеопазването документът предвижда въвеждане на икономически стимули за повишаване на интереса към обучение и специализация на медицински специалисти в области, в които има сериозен дефицит на кадри, усъвършенстване на процеса на специализация на специалистите в здравеопазването. Разработване на нов модел за заплащане на работещите в здравеопазването, обвързан с образователно-квалификационната степен, професионалната компетентност и постигнатите резултати е друго записано намерение.

Мерките в актуализираната здравна стратегия имат различен времеви хоризонт с краен срок до 2020 г.  Не са упоменати бюджети, както и конкретни източници на финансиране по конкретни действия.