Поне 50% от субсидията на висшите училища ще се дава за качество и реализация на студентите и това трябва да стане до 2018 г. Това коментира пред "Стандарт" заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков по повод подготвяните промени в Закона за висшето образование, които се обсъждат в парламента.
Той допълва, че проектът дава възможност Министерският съвет да не утвърди заявка за прием от дадено висше училище. Сега това не е възможно и наблюдаваме парадокса да имаме около 55 хил. дипломирани абитуриенти и над 70 хил. кандидат-студентски места. За първи път ще има възможност да бъде отказан заявен прием от висши училища по определени обективни показатели - ако много от завършващите студенти не могат да си намерят работа. Или, ако голям дял от завършилите работят на позиция, която не изисква висше образование, казва проф. Денков.
Той припомня, че тези данни са обективни и публично достъпни в Рейтинговата система на висшите училища.
Като трета важна промяна в закона той определя дефинирането на т. нар. приоритетни професионални направления, за които ще има целева финансова подкрепа, така че да да бъдат привлечени повече и по-добри кандидат-студенти.
Четвъртата промяна е да се очертае ясно в кои висши училища се извършва реална и международно разпозната научна дейност.
Предвижда се и промяна и на финансирането на изследователската дейност. Там, където се извършва реална научна дейност, ще има значителен ръст на финансирането, докато в другите висши училища няма да има финансиране за наука.
Петото предложение е всеки преподавател да се зачита за акредитацията само на едно висше училище, за да се спре практиката с "прелитащи професори".
Ако промените бъдат приети до края на годината, се очаква да влязат в действие от 1 януари 2016 г.
За успешните направления субсидията ще бъде увеличена. Там, където има очевидни проблеми с реализацията на студентите, държавната субсидия ще бъде спряна. При третата група направления в междинната зона, които или имат проблем с реализацията, или с качеството, субсидията ще бъде намалявана постепенно през следващите 3 г.
Така висшите училища ще имат избор - или да спрат приема, защото той ще стане финансово неизгоден, или да решат проблемите. Например може да намалят броя на студентите с 10-20% или пък да назначат преподаватели с по-добра квалификация.
„Нашият стремеж е всички специалности от междинната зона да се придвижат към качествените, а не да ги затваряме. Статистиката е категорична - при над 10% средна безработица в България за висшистите тя е под 5%“, обяснява Денков.
По повод промените, които разрешават стопанска дейност на университетите, той казва, че това е обичайна практика в редица страни и е важен елемент от успешното развитие на ВУЗ-овете.
След приемането на тези промени ще има и още, описани в Стратегията за развитие на висшето образование. Те са свързани с управлението на висшите училища и конкретни мерки за подсилване на професионалния елемент в мениджърската дейност. Денков коментира, че едно по-ефективно професионално мениджърско ръководство би подпомогнало съществено работата на университетите и би разтоварило академичните ръководители от несвойствени дейности. Той смята, че са необходими и професионални екипи за кандидатстване по проекти.
Той сочи и друг проблем - случаите на научно плагиатство и на конкурси за академични длъжности, при които с необосновано предимство се ползват вътрешните лица от съответния ВУЗ. Затова ще бъдат подсилени изискванията за практическо спазване на правилата на Европейската харта на учените и Европейския кодекс за назначаване на работа чрез конкурси. Така по думите му ще има превенция на случаите на плагиатство и фалшифициране на научни данни.
За средното образование експертът заявява, че новите училищни планове и програми трябва да разтоварят учебното съдържание от излишна фактология и да поставят по-голяма тежест върху аналитичното мислене и самостоятелната работа.


Западнонилската треска се е разпространила в 12 държави в Европа
Напрежение заради новата билетна система в градския транспорт във Варна
Верижна катастрофа с четири автомобила на АМ „Тракия“
Вдигнаха въздушна линейка заради пострадал моторист
Лагард може да оглави Световния икономически форум през 2027 г.
"Първородният грях" е заложен в ДНК-то на изкуствения интелект
Новата кампания на Тръмп рискува Иран да удари из целия Персийски залив
Путин залага, че Русия може да страда повече от Украйна
Новата туристическа мода в Китай: Свръхлуксозни 24-часови спа центрове
Европейските банки не трябва да се надпреварват с Америка към кризата
DIRAVI - забравеното инженерно чудо на Citroën
Джаз, наркотици и Ferrari: автомобилите на Майлс Дейвис
Lexus затвори глава от историята си - LC и V8 си отиват заедно
Всеки пети шофьор изключва система, която ще му спаси живота
Bugatti реставрира стар Veyron, за да го превърне в истинско бижу
35 мигранти избягаха от център за задържане в Гърция след бунт
Стефка Костадинова с отговор на обвиненията: Никога не съм злоупотребявала
Гърция премества Patriot от Карпатос на Крит заради напрежението с Иран
Четири автомобила катастрофираха на "Тракия", няма пострадали
Тръмп с нова заявка за Ормуз: САЩ искат контрол над стратегическия проток