Зукърбърк се опитва да изиграе „доброто момче“ на АІ, но вероятно без успех

След като сте видели видео на Марк Зукърбърг, в което прави спаринг с шампион на UFC на баржа насред езерото Тахо, може би не бихте възприели есето му, публикувано наскоро. В него той се опитва да позиционира компанията си – която изплаща стотици милиони долари обезщетения за нанесени вреди на деца – като компания за изкуствен интелект (АІ), която ще се бори за всички нас и това, от което обществото се интересува (като например как да си изкараме прехраната), пише колумнистът на Bloomberg Дейв Лий в материал.

За разлика от конкуренти като Anthropic и OpenAI, пише Зукърбърг в текста от над 6500 думи, Meta Platforms създава АІ „предимно“ за хората, а не за компании, правителства и институции. Тези други АІ лаборатории имат компрометирани мотиви и не трябва да натрупват твърде много власт, иначе ни очаква тирания. Може би е прав, но да се твърди, че „персоналният суперинтелект“ на неговата компания – какъвто и да се окаже той – следователно ще е по-добър за човечеството от този на конкурентите, е меко казано пресилено.

Като начало, по въпроса за изграждането на отворени или затворени AI модели досега той си е сменял мнението два пъти, което вероятно го връща там, откъдето е започнал, само че сега твърди със съвсем сериозно (и доста поизгоряло от слънцето) лице, че компанията му никога не се е колебаела в убежденията си. Всъщност фокусът на Зукърбърг върху АІ, подобно на очевидните му политически възгледи, се е променял от отворен към затворен в зависимост от провалите на Meta и тенденциите на днешния ден.

Актуалният дебат в АІ средите днес е фокусиран върху това как китайските отворени модели, които могат да бъдат по-персонализирани и да работят независимо от първоначалните си създатели, стават все по-способни и оптимизират разходите. За да сме в крак с времето, трябва да направим създаването и пускането на модели с отворен код по-лесно и по-евтино, твърди Зукърбърг, като разрешим противоречиви практики като т. нар. дестилация – процесът на обучение на един модел с друг, на който някои АІ лаборатории яростно се противопоставят.

Този опит Meta да се позиционира като защитник на децентрализираните технологии е комичен. Зукърбърг вероятно смята, че всички са забравили как в един момент стратегията на Meta в развиващите се икономики е била по същество да централизира интернет чрез своя, за щастие злополучен, проект Internet.org. Затворените системи и контрол са в ДНК-то на Meta. Казано иначе: единствената причина Meta да не говори за всемогъщ затворен АІ модел за бизнеса и правителствените институции е, че досега не е успяла да създаде конкурентен такъв.

И така, стратегията на Зукърбърг е да използва историята на компанията си, която е предоставяла безплатен инструмент на милиарди хора, като доказателство, че може и ще направи същото с изкуствения интелект. След това, за още доказателства за положителното въздействие, което „персоналният суперинтелект“ на Meta може да окаже върху истинските хора, Зукърбърг дава за пример Ричланд Париш, щата Луизиана, където учителите са получили бонус от 50 хил. долара благодарение на данъчни приходи от проект за изграждане на център за данни на Мета. Не е зле за регион, където средната заплата на учителите е 40 920 долара, според Shreveport-Bossier City Advocate. Кой би могъл да бъде против?

Това, което Зукърбърг не споменава обаче, са данъчните облекчения върху продажбите, които Meta получава за изграждането на центъра за данни. Той също така не споменава за това как компанията му е успяла да намали общата си ефективна федерална данъчна ставка върху доходите за САЩ до само 3,5% през 2025 г., според Института по данъчно облагане и икономическа политика. Той също така не споменава, че учителите трябва да знаят, че златната кокошка ще отлети, след като строителството спре – много преди съоръжението да спре да генерира милиарди долари за своя оператор.

Той обаче обяви създаването на нов фонд от 1 млрд. долара „Бъдещето е за всички“, който ще отиде за... не е съвсем ясно за какво. Конкретните подробности, естествено, са оскъдни – 1 млрд. долара не стига за много, когато говорим за АІ – и не говори за това как тази подкрепа трябва да се адаптира и да расте, когато очакваните приходи от АІ започнат да се материализират.

Разбира се, знаем защо е тази кампания. В САЩ настроенията на избирателите към АІ компаниите и центровете им за данни са лоши. Налагат се всеобхватни мораториуми срещу строителството, като се планират още. Политическите кандидати с твърда позиция срещу огромните, жадни за енергия съоръжения печелят в целия политически спектър, а Зукърбърг – който сякаш обмисляше да се кандидатира за президент, когато беше поне донякъде популярен – знае твърде добре, че времето за обръщане на част от този ожесточен дискурс изтича, докато САЩ наближават междинните избори през ноември.

За тези, които не са убедени в силата на добродетелите, есето на Зукърбърг предлага една предсказуема тояга в допълнение към моркова: той пише, че „всяка политика“, която забави развитието на изкуствения интелект „дори за месец“, независимо дали чрез регулаторен надзор върху новите модели, или забавено изграждане на инфраструктура, би оставила Китай да се придвижи напред. Той очертава начин това да се заобиколи чрез „сътрудничество“ – което, на езика на Силициевата долина, е друг начин да се гарантира, че иновациите се случват при условията на компаниите, а не на никой друг.

След междинните избори мораториумите вероятно ще бъдат отменени само след като местните юрисдикции са убедени, че компаниите плащат справедливия си дял на устойчива основа. Ако Зукърбърг смята, че краткосрочни данъчни приходи и свободно дефиниран ангажимент от 1 млрд. долара ще са достатъчни, греши. Необходимо е ново данъчно облагане, подходящо за икономиката в АІ ерата, а не от доброволни помощи, когато компаниите се нуждаят от бърз PR успех.

Между редовете, витиеватото есе на Зукърбърг издава повече, отколкото авторът му вероятно е възнамерявал, защото разкрива човек, откъснат от това, което обществото иска – или по-скоро не иска – от усилията му в областта на АІ. За начало той сякаш не разбира дълбоката опозиция срещу неговите нахални (или по-скоро „перверзни“) Meta очила и изглежда не осъзнава колко откъснато от реалността е предложението му АІ да избере рецепти, които да направи с дъщеря си, и след това съставките за тях автоматично да се поръчват онлайн.

Дори и да не ви пука за тези деликатни теми и да предпочитате да се съсредоточите върху инвестиционната възможност на изкуствения интелект на Meta, раздутото есе на Зукърбърг отново разкрива как неговата стратегия за „персонален суперинтелект“ е по-скоро модна дума, отколкото прогрес; лошо дефинирана стратегия, която сякаш променя курса си всеки изминал ден.