Война и мир в Азия

В китайската история чуждестранните посетители в императорския двор често са третирани като "варвари", които се очаква да отдадат почит на императора. Има връзка между това и начина, по който съвременните китайски лидери се ангажират с останалата част от света, пише FT в свой анализ.

През 2013 г. авторът на анализа  Гидеон Рахман, е присъствал на прием при президента на Китай Си Дзинпин. На посещение тогава са били и доста видни политици, включително бивши премиери, като Гордън Браун от Великобритания и Марио Монти от Италия, както и западни милиардери.

Групата е била третирана сякаш е клас ученици. Първо посетителите са въведени в централната част на Великата зала на народа, след това наредена на скамейки за снимка с китайския президент, а след това Си се е ръкувал с някои от тях. Известният академик Франсис Фукуяма дори възкликнал: “Аз го докоснах!” в израз на страхопочитание преди да позира за снимка с него.

Малко по-късно Си е изнесъл реч, в която е напомнил на посетителите си, че Китай е древна цивилизация с над 5 000-годишна история – традиционна, шаблонна забележка.

Осъзнаването на хилядолетната история на страната е от основно значение за разбирането й. Това обаче неизбежно означава, че Китай в някои отношения вижда много от западните държави и особено САЩ като нация от парвенюта – държава, съществувала по-малко от 250 години, по-кратко, отколкото много от китайските династии, посочва Рахман.

Посвещаването на Си на работа за възстановяване богатството и властта на неговия народ е било в центъра на речта му. Един от любимите му лозунги, подчертан няколко пъти пред гостите, е за “подмладяването на нацията”. Той също така е успокоил аудиторията, че възходът на Китай няма да доведе до конфликт с външния свят.

"Ние всички трябва да работим заедно, за да се избегне капана на Тукидид - разрушително напрежение между нововъзникващите сили и установените правомощия", подчертал е Си.

Референцията към Тукидит показва, че той или съветниците му са следили американския дебат за възхода на Китай. Греъм Алисън, професор в Харвард, изкова фразата, като се позовава на наблюдение на древногръцкия историк, че войната между Атина и Спарта през V век преди Хр. Е била причинена от страх на Атина от изгряваща Спарта. Алисън изчислява, че в 12 от 16 случая от 1 500 г. съперничеството между велика сила и надигаща се сила е свършвала с война.

Въпреки опитите на Си да внесе успокоение, няма съмнение, че стратегическото напрежение между САЩ и Китай се увеличава. През миналата година Пекин се опита да подсили опорните си претенции към обширни територии от Южнокитайско море чрез изграждане на изкуствени острови и военни обекти. В отговор американският  флот нарочно мина през тези спорни води, което пък подтикна рязък отговор от страна на китайското правителство.

Съперничеството между САЩ и Китай е една от най-забележителните и опасни теми в международната политика. Повишаването на напрежението в Източна Азия обаче е само част от по-голяма история. Годините на Обама се характеризират с поредица от предизвикателства към доминиращата позиция на международната политика на Запада. В Близкия изток държавните системи до голяма степен бяха изградени от Великобритания и Франция в началото на XX век е след това се поддържаха от американската сила след 1945 г. Сега обаче те се разпадат на фона на насилието и политическата анархия, посочва Рахман. В Европа пък анексирането на Крим от Русия е първото насилствено от 1945 г. насам.