Ernst & Young очаква 1% спад на БВП на България за 2010, 3,6% ръст за 2011

Независимо от структурните реформи в миналото, установяването на валутен борд и добра финансова политика, която осигури здравословен икономически ръст в годините преди глобалната икономическа криза в края на 2008 г., България отбеляза 5% спад на БВП за 2009 г. и допълнителен спад от 4% на годишна база през първото тримесечие на 2010. Това се казва в нов доклад на Ernst & Young.

Частното потребление остава много слабо, като намалява с 6,8% на годишна база през първо тримесечие на 2010 г., безработицата нараства до 10% и доверието на потребителите спада. И независимо от признаците на леко подобрение в бизнес настроенията, инвестициите през първото тримесечие са с 15,8% надолу в сравнение с предишната година, посочват икономистите.

Като се вземе предвид слабият старт тази година, брутният вътрешен продукт (БВП) на България през 2010 г. се очаква да продължи да намалява с около 1%, като домакинствата и фирмите остават нащрек, докато не стане ясно дали рецесията е свършила, отбелязва от Ernst & Young.

Прогнозата за 2011 е за „скромен ръст от 3,6%“, преди да се реализира по-силен икономически растеж от около 6% през 2012 г.

Но съществува увеличен риск от факта, че по-строгата фискална политика, която ще последва поради факта, че бюджетният дефицит през 2010 г. приближава 5% от БВП в сравнение с първоначално заложената цел от 0,7%, ще подтиска ръста под тези прогнози, особено като се вземат предвид проблемите в другите части на Европа.

Въпреки че ниският дълг на България и валутният борд й дават сравнителна защита срещу разширяването на кризата от Южна Европа, слабата европейска икономика (която поема 60% от експорта на страната) ще оказва влияние върху перспективите й за растеж през следващите няколко години. Независимо че много българи работят в Гърция, Италия и Испания, трудовите възнаграждения (равни на 3,3% от БВП) паднаха с 12% през 2009 г. и се очакват да останат ниски.

Правителството все още се надява, че левът, фиксиран в момента към еврото, ще се присъедини към ERM-II през 2011 г., а влизането в еврозоната е поставено като цел за 2012 г. Но като се има предвид текущата дългова криза в Европейския съюз и възможните последствия за бъдещите нови членове (особено за онези, които са демонстрирали проблеми, близки до гръцките, при докладването на точни финансови показатели), по-реалистична дата за окончателното присъединяване към еврото е 2014 г., казват експертите.