Руските облигации се възприемат като по-рискови от турските

Суаповете, осигуряващи защита срещу неплащане по руските облигации, поскъпнаха с 52 базисни пункта до 194 пункта през последното тримесечие – най-големият ръст от края на 2008 насам, според данни на CMA DataVision.

Така петгодишните контракти струват повече от тези, осигуряващи защита по облигациите на Турция (190 пункта), Индонезия (178 пункта) и Филипините (168 пункта), отбелязва Bloomberg, въпреки че и трите страни имат по-нисък рейтинг от Русия според Standard & Poor’s.

Турция и Индонезия са с рейтинг ВВ, а Филипините имат ВВ-. За последно руските суопове са били по евтини на 18 май.

100 базисни пункта при тези инструменти се равняват на 1%. Това е годишната премия върху номиналната стойност на облигациите, срещу която суоповете ще осигурят съответната компенсация в случай на неплащане по дълга. Контрактите се използват и за спекулации с кредитоспоособността на емитента.

Според руския финансов министър Алексей Кудрин Русия, която е най-големият енергиен износител в света, заслужава по-висок кредитен рейтинг от настоящия BBB, присъден от Standard & Poor’s. Големият скок в разходите за застраховка на държавните облигации на Русия обаче показва, че инвеститорите не са съгласни с това.

Претенциите на Кудрин за по-висок рейтинг се основават на това, че страната има най-ниското ниво на дълг сред страните от Г-20. Според оценки на МВФ през 2010 руският дълг ще бъде на ниво от 7,7% от БВП срещу средно 80% за групата. Турският дълг се очаква да достигне 50% от БВП през тази година.

Въпреки това руските облигации в чужда валута загубиха 1,3% от цената си през последното тримесечие заради опасенията, че забавянето на глобалния икономически растеж ще намали търсенето на петрол и газ.

Спредът по руските държавни облигации спрямо щатските се повиши със 131 базисни пункта през второто тримесечие на годината до 282 пункта, според JPMorgan Chase & Co.’s EMBI+ Index.

„Не смятаме, че в обозримо бъдеще рейтингът на Русия може да бъде повишен“, казва Найджъл Рендъл, старши стратег за развиващите се пазари в RBC Capital Markets. „Инвестиционната среда е нервна заради нестабилния растеж в световен план, а Русия продължава да разчита предимно на петрола.“

Суровият петрол от Урал, носещ най-много приходи на страната, е поевтинял с 14% през последните три месеца до малко над 71 долара за барел, след като бюджетните ограничения в Европа и усилията на Китай да овладее инфлацията засилиха спекулациите, че търсенето в световен мащаб ще намалее. През миналия месец ръстът на индустриалното производство в Китай, Европа и САЩ се забави.

„Очакваме рейтингът на Русия да бъде вдигнат след края на кризата, потвърждавайки по този начин стабилността на финансовата ни система“, е казал Кудрин по време на конференция в Ялта в края на миналата седмица.

Според правителството бюджетният дефицит на страната през 2010 може да падне до 5,4% от БВП от 5,9% през 2009. Нийл Шиъринг, икономист за развиващите се пазари в Capital Economics, оценява, че, за да балансира бюджета си, Русия се нуждае от цена на петрола в размер на 90-100 долара за барел.