Следващата житница на света – Източна Европа и Централна Азия

Държавите в Централна и Източна Европа и Централна Азия имат огромни неизползвани земеделски ресурси и могат да изиграят важна роля за подобряване на сигурността на световното продоволствие, заявиха от Организацията за прехрана и земеделие на ООН (FAO) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) по време на конференция в Истанбул тази седмица.

Предвид очакванията глобалното търсене на храни, фуражи и фибри да се удвои през първата половина на века, а световното население да нарасне с 2,3 млрд. души на фона на все по-големи екологически предизвикателства, земеделието трябва да стане по-производително и по-устойчиво, настояват от двете организации. Според изчисления на FAO светът ще трябва да произвежда със 70% повече храни до 2050 г., за да отговори на растящото търсене.

По време на срещата в Истанбул са обсъдени въпроси как чрез подходящо насочени инвестиции и подобрени регулации може да се оползотвори земеделският потенциал на региона, като същевременно се опазят природните ресурси и благосъстоянието на производители и потребители, съобщиха от пресцентъра на ЕБВР.

Огромен потенциал

„Регионът има огромни запаси от земя и огромен потенциал да увеличи добива значително”, казва Чарлс Рименшнайдер, директор на Инвестиционния център към FAO. „В началото на икономически преход имаше първоначален рязък спад на продукцията, но оттогава наблюдаваме бавен, но стабилен напредък.”

Този напредък се ускорява от 2007-2008 г. насам, когато по-високите цени предизвикаха увеличения на продукцията. Добивът на пшеница в Русия през периода 2007-2009 е с 27% по-висок от средната си стойност за периода 2004-2006, достигайки пик от 64 млн. тона през 2008 г., по данни на руската държавна статистика. Страната тогава стана третият по големина износител на пшеница. Внезапното и рязко поскъпване на пшеницата на международните пазари през това лято след продължителни периоди на суша в Черноморския регион и последвалия недостиг в износа напомнят за ключовата роля на региона на глобалния пазар на зърно днес.

Това допълнително се потвърждава от изчисления на FAO и ЕБВР, според които само в Казахстан, Русия и Украйна около 13 млн. хектара земя може да се обособят за земеделска продукция без съществено влияние върху околната среда. Увеличеното обработване на земята в комбинация с подобрена производителност ще бъде от ключово значение за реализиране на пълния потенциал на региона.

„Фермите могат да получат бърза възвръщаемост чрез инвестиции в технологии и управление”, коментира първият вицепрезидент на ЕБВР Варел Фримън. „Тези държави дори имат по-добри почви от много други големи производители, но въпреки това добивът им остава нисък и променлив. Важното е да се инвестира и как се инвестира.”

Огромни предизвикателства

Като основни спънки Фримън посочва неефективни земеделски техники и селскостопански машини в комбинация с недоразвита транспортна инфраструктура и съоръжения за съхранение. Инвестициите на ЕБВР са насочени към развитието на местните вериги на доставка, посочва той.

Сред обсъдените в Истанбул теми са също инвестиционните възможности в селскостопанския сектор в Турция, земеделието и развитието на селските райони в Западните Балкани и подкрепата на механизацията на фермите в страните с ниски и средни доходи.

Екологични и печеливши решения

Участниците са обсъдили също начините, по които устойчиви земеделски практики могат да увеличат рентабилността. „Ролята ни е да помогнем на правителствата във формулирането на съобразени с климатичната ситуация политики, които дават възможност за селскостопанско развитие, без да оказват допълнителен натиск върху природните ресурси или околната среда”, казва Дина Умали-Денингер от Световната банка.

Срещата в Истанбул е организирана от EastAgri - мрежа от финансиращи институции, сред които и частни банки, които имат да цел да подобрят инвестиционните портфейли в селското стопанство. EastAgri е създадена от FAO, ЕБВР и Световната банка и се управлява от Инвестиционния център към FAO.