Американската мечта – държавата вън от жилищния пазар

Би ли могло американското правителство да спре изцяло субсидирането на жилищните ипотеки? Може би не и в този живот. Именно с това обаче би трябвало да започне дебатът за реформите на Fannie Mae и Freddie Mac и за възстановяването на баланса между публичния и частния сектор при жилищата, пише Ройтерс.

Според тази невероятна мечта през следващите 10 години правителството трябва да излезе от бизнеса с гарантирането на жилищното финансиране. Този период би трябвало да е достатъчен, за да може субсидирането постепенно да бъде прекратено, което няма да позволи на все още крехкия жилищен пазар да падне още повече. Той би трябвало да е достатъчен за банките от частния сектор да усвоят ипотеките, гарантирани от правителството, чиято обща стойност се изчислява на 5 трлн. долара. Това ще позволи и на собствениците и купувачите на жилища безболезнено да отвикнат от субсидираното финансиране, на което са свикнали. Също толкова важен е и фактът, че 10 години е достатъчно кратък период, за да може секторът да запази своята концентрация от сега, смята колумнистът на Ройтерс Агнес Крейн.

Финансовото министерство на САЩ, което този месец се очаква да даде предложения за реформирането на Fannie и Freddie, отбягваше темата в продължение на две години. Тази нерешителност обаче само направи въпросния дует, който не се отличаваше със значителна динамика, по-мощен на пазара.

По данни на Barclays в момента двете институции са сред най-активните кредитори на пазара. Те се ползват с достъп до пари на американския данъкоплатец, което им позволи да разширят предложенията си за достъпни ипотеки до още повече пазарни сегменти, обхващайки и луксозните имоти.

Чрез изготвянето на ясен план за изход през 2011 г. законодателите биха могли да спрат процес, който досега „засмука“ над 150 млрд. долара капитали от данъкоплатците. Също така това би спомогнало да се понижат разходите на спасителните мерки, обявени в разгара на кризата.

Например Fannie и Freddie все още отпускат кредити на стойност над 700 хил. долара за скъпите райони в страната, въпреки че частният сектор отново има възможност да предоставя финансиране на богатите купувачи. Без ясен краен срок тези временни мерки има опасност да се превърнат в постоянни.

Наред с това регулаторите трябва да обмислят да сложат край и на данъчните облекчения върху ипотеките. Това е друга форма на субсидиране, въпреки че тя отчасти обезсилва сама себе си, тъй като, правейки ипотеките по-евтини, тя на практика прави жилищата по-скъпи.

Най-важният аспект обаче е да се преосмислят целите на цялостната политика на субсидиите днес, смята Крейн. Според нея съществено е американското правителство да реши до каква степен би искало да достигне собствеността на жилища в страната и доколко подкрепата за евтини жилища би трябвало да е насочена към закупуването на имот, вместо към наемането.

Традиционните повърхностни промени върху статуквото не са достатъчни, коментира тя.

„За да бъде изградена нова, устойчива американска мечта, законодателите трябва първо да се събудят“, коментира Агнес Крейн.