Кризата даде възможност на инвеститорите да отсеят дружествата с добър бизнес

За периода 01.12.10г. – 30.12.10г. SOFIX се повиши с 1,73%, BGTR30 се покачи с 4,97%, а BGREIT - с 4,46%. Ликвидността на БФБ-София беше над средната месечна за годината.

Настроението на борсовите участници бе силно положително като покачванията не подминаха нито един икономически сектор, представен на борсата, се казва в месечния коментар на ДСК Управление на активи.

Най-често посочваната причина за силния декемврийски ръст на родния пазар е засилване на активността на големи институционални инвеститори, основно пенсионни фондове, с цел повишаване на годишната доходност на портфейлите.

Това твърдение има своя резон, макар че е неточно да се приема за единствената причина за покачването. Делът на българските акции в портфейлите на пенсионните фондове бележи сериозен спад през последните няколко години и е достигнал доста ниски нива към момента. Затова едва ли едно покачване на пазара с няколко процента през декември би било от съществено значение за общото представяне на портфейлите им.

Друга причина за добрите резултати на нашата борса е всеобщият ентусиазъм, обхванал всички световни пазари, породен от сравнително добри икономически данни и очаквания за стабилизиране в световен план. Засилването на общия позитивизъм, съчетано с ниските цени на българските компании, твърде вероятно е подтикнало пазарните участници да увеличат интереса си към български акции.

Допълнителна сигурност им дават и финансовите отчети на дружествата - при голяма част от тях се забелязва значително подобрение спрямо предходната година. Както бяхме писали в един от нашите месечни коментари, кризата даде възможност на инвеститорите да отсеят дружествата с добър бизнес фундамент и стабилно финансово състояние от спекулативните дружества.

Пазарът през 2010 г. макар и доста вял, показа явно предпочитание за едни компании пред други. Основният индекс на БФБ София - СОФИКС, загуби 15,19% от стойността си през годината, но имаше отделни акции, които повишиха стойността си с по 25% - 30% при сравнително добра ликвидност.

Разбира се, имаше и доста публични компании, които загубиха по-голяма част от капитализацията си, спрямо загубата на SOFIX. Типичен пример са дружества като Мостстрой АД, обявило несъстоятелност и близкото до него дружество Холдинг Пътища АД.

Нашето мнение е, че занапред търговията на БФБ София ще бъде много по-внимателна и премерена, като ще има голяма разлика между поведението на цените на акциите на качествените и доказали се дружества и такива, които са определени като спекулативни.

Такъв тип търговия ще преобладава поне няколко години, докато световната икономика не се подобри чувствително, инвеститорите не изтрият от спомените си уроците, които научиха по време на текущата криза и не започнат да изкупуват всичко, което се предложи на пазара. Но дотогава има още време, поне що се отнася за българския пазар.

Също така, положителна роля за покачването на нашите индекси изиграха и позитивните очаквания за икономическото развитие на България. Влияние върху тези перспективи казват както сериозните икономически проблеми и политическа нестабилност на нашите съседки на Балканския полуостров (Румъния и най-вече Гърция), така и очакваното развитие на инфраструктурни и енергийни проекти у нас.

Проблемите на страните-съседки могат да спомогнат за утвърждаването на България като регионален икономически лидер на Балканите, което се подкрепя от добрите политически отношения както с ЕС, така и с Русия.

Бъдещите инфраструктурни и енергийни проекти биха спомогнали много на българската икономика в дългосрочен план - нещо, което се оценява от инвеститорите.

Ниското ниво на задлъжнялост на държавата ни също е предпоставка за добро икономическо бъдеще.

Притеснението, което ние имаме, е свързано с евентуална бъдеща поредица от бюджетни дефицити, която би могла да застраши финансовата стабилност на страната.

Привличането на чуждестранни инвеститори, както и подпомагане на родните предприемачи, намаляване на сивия сектор, както и много важното ограничаване на държавните разходи за неефективни дейности трябва да са водещи в политиката на правителството.

За целта ускоряването на усвояване на средства по евро програми, което се забелязва през тази година, както и опростяването на процедурите по кандидатстване за проекти, финансирани по тези програми, трябва да продължи и през следващите години.