Някои хора са генетично предразположени да бъдат негативни

Хората са доста различни едни от други. Някои гледат на света сякаш през розови очила и на тях като че ли не им се случват лоши и непредвидими неща. Други непрекъснато се оплакват, трудно им се угажда, недоволни са в повечето ситуации и сякаш привличат лошия късмет към себе си.

Ако всичко приключва дотук, нещата биха били нормални, но, за жалост, промените в настроенията са показателни не само за това дали един човек е приятна компания или не, а и определят опасността от психични заболявания.

Някои хора не могат да спрат да бъдат песимистично настроени, се казва в ново изследване, което установява, че мозъкът определя начина, по който гледаме на света около нас. Фактът, че именно от главата ни зависи как възприемаме случващото се, едва ли изненадва някого.

Сега обаче изследователите са намерили конкретния път, по който негативизмът се развива в съзнанието ни и мислите. „Виновникът“ за песимизма е броят на вид молекули, наречени невропептид Y (NPY). Именно количеството на NPY е пряко свързано с това как възприемаме света и дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, пише вестник The Telegraph.

Онези, които имат малко подобни молекули в мозъка си, са много по-негативно настроени и се справят доста по-трудно със стресовите ситуации. Те са и по-податливи на депресия.

Екипът от учени в университета в Мичиган смята, че броят на тези молекули е генетично програмиран и се надява това откритие да доведе до по-ранна диагностика и превенция на психическите болести у хората.

С помощта на специфичен функционален магнитен резонанс, който се използва за наблюдаване на начина на възприемане на образи, учените сканирали мозъчната активност на голям брой доброволци, докато те наблюдават неутрални думи (като „материал“), думи с негативно значение (като „убийство“) и позитивни (като „надежден“).

В отговор на негативните думи онези с по-малко молекули показали силна активност на главния мозък, което е свързано с възникване на емоция. Хората, които имали повече NPY, демонстрирали много по-ниска активност.

Във втория тест здрави доброволци имали за задача да разкажат какви са емоционалните им преживявания по време на стресова ситуация. В мускулите на челюстта на доброволците бил инжектиран физиологичен разтвор. Процедурата причинява болка в продължение на 20 минути, но не води до никакви последващи щети върху третираното място или организма.

Хората били помолени да определят нивото на болка по скала от едно до десет. Чувствителността се оказала различна при хората с ниско и високо ниво на този тип молекули от типа NPY в мозъка. Онези, които били предразположени към депресия и песимизъм, реагирали и по-остро на физически неприятните усещания. Обратно на тях хората, които гледали с розови очила на живота, благодарение на генетичната си предразположеност, били и по-устойчиви на физическата болка.