Социалните медии и агентите

След като безредиците и хаосът очевидно изненадаха управляващите в Египет и западните държави, правителства и шпиони все по-често поглеждат към социални медии като Twitter, за да разпознаят евентуални политически заплахи предварително, пише Ройтерс.

Протестиращите, които свалиха тунизийския президент Бен Али и изпълниха улиците на Египет, използваха сайтове като Twitter и Facebook, за да координират действията си. Макар и социалните медии да не са причина за бунтовете, счита се, че скоростта на комуникацията, която те позволяват, ускори събитията. Същото важи и за протестите на британските студенти в края на миналата година и една по-широка надигаща се вълна от протести против строгите мерки за икономии.

Предвид това, че в глобалната мрежа протича толкова много взаимодействие между хората и предвид онлайн несъгласието в Тунис и Египет, което показа, че лесно може да причини последствия в реалния свят, властите са заинтригувани. „Във всяка силно непостоянна ситуация откритата информация от социалните мрежи може да предостави много полезен поглед към това накъде вървят нещата“, коментира пред Ройтерс щатски държавен служител, запознат с въпроси на разузнаването.

Разузнавателните агенции отдавна следят екстремистски сайтове за признаци на агресивност и с цел разкриване на престъпления.

Идеята, че държавни агенти, полиция и други власти наблюдават Twitter и Facebook за признаци на разногласие, може да притесни някои хора, особено в страни, където човешките права се нарушават.

„Много е прозрачно – можеш да видиш кои са хората и с кого говорят“, казва Тим Харди, британски програмист, който поддържа блога Beyond Clicktivism. „В някои страни... хората на практика рискуват живота си – въпреки че може да се притесните дали съзнават това.“

В Судан, където наскоро имаше протести, организирани чрез Facebook, активисти се оплакаха, че полицията е използвала сайта, за да състави списъци с хора, които да арестува.

Въпреки това някои настояват, че следенето на отворени сайтове е по-малка намеса от следенето на телефонни разговори, инфилтриране или разпити.

Според експерти реалното предимство от следеното на социалните медии е, че може да даде на властите шанс да разпознаят обществения гняв на ранен етап и да потърсят дискусия, преди несъгласието да намери израз по улиците.

Западните политици, а и все повече тези в развиващия се свят, започнаха да ползват социални медии в опит да достигнат до младите хора, свикнали с модерните технологии.

В Египет, както и в Иран по време на протестите през 2009 г., правителството се опита да потуши протестите, като отряза достъпа до интернет. Това всъщност оказа обратен ефект - според някои този ход е накарал повече хора да излязат на улиците.

„Има смисъл правителствата да умеят да се аргументират чрез социалните медии, да могат да отговарят на въпроси... в идеалния случай преди да се стигне до някаква кризисна точка“, отбелязва Марк Хансън, бивш стратег за социалните медии в британската Лейбъристка партия.

„Мрежови авторитаризъм“

Експерти описват китайската стратегия за оказване на влияние върху темите в социалните медии като „мрежови авторитаризъм“.

„За авторитарните държави следенето на такива сайтове определено си заслужава“, казва Найджъл Инкстър, директор на отдела за международни заплахи и политически рискове в лондонския International Institute for Strategic Studies.

„Китайските водачи са развили сложна система за следене на трафика на такива сайтове по начин, който прави така, че да изглежда, че правителството отговаря на притесненията на населението, като същевременно елегантно побутва диалога в посоки, по-удобни за режима.“

Служителите в Пекин изглежда до известна степен са били притеснени от събитията в Египет, поради което са блокирали името на страната при търсене в китайските социални мрежи.

Инкстър, бивш заместник шеф на британската разузнавателна служба MI6, посочва, че фокусът върху социалните медии вероятно ще е по-малък приоритет за западните агенции в отсъствието на широко вътрешно разногласие. Въпреки че рязкото повишаване на съобщенията може да сочи предстоящи размирици в чужди държави, само по себе си то никога не би разкрило, че страна като Египет наближава критична точка на преобръщане, посочва той.

Има и опасения, че агентите може да споделят в мрежата твърде много. Експерти по сигурността останаха втрещени предш две години, когато стана ясно, че съпругата на новия шеф на MI6 е публикувала снимки на съпруга си, семейството, приятели и други лични данни във Facebook.