Софийската стокова борса вижда бъдещето на борсите в обединението им

"Стоковият борсов пазар не бива да се разпилява. С наличието на повече от една стокова борса ние сме заврени в ъгъла и не можем да изпълняваме задълженията си. За да отговорим на световните изисквания, трябва да се обединим“. Към това призова изпълнителният директор на Софийската стокова борса (СББ) Васил Симов по време на дискусия за бъдещето на борсовата институция, организирана по повод 25-тата годишнина от създаването й.

„Основната задача на борсата е да дава информация. С толкова много борси ние не можем да предложим единна цена и бизнесът започва да се обърква“, заяви Симов, като призова за модернизация на непроменения от 1997 г. Закон за стоковите борси в България.

По думите му стоковата борса трябва да бъде една, да работи като фондовата борса, да бъде технически модерна, да привлича търговците на едно място, като им предлага единна цена.

Той определи 25-те години дейност като „трудни, но успешни“ и изрази надежда, че няма да се наложи да минат още 25 години, за да заприличаме на борсите в Будапеща, Букурещ и Варшава по отношение на регулация и доверие.

Друг от създателите на първата стокова борса в България - Симеон Елазаров, член на Съвета на директорите на СББ, определи ликвидността като най-сериозния проблем, причинен главно заради това, че пазарът не е концентриран. Според него специализацията на стоковите борси, например дървесината да се търгува в Русе, металът - в Пловдив и т.н., е вариант, който може да тласне стоковата търговия напред.

Като една от причините за отсъствието на фючърсни и опционни сделки той посочва липсата на клирингова къща. „Това е институция, която в България не е ясна“, посочи той. Според Елазаров идеята за търговия в бъдещето е трудна за възприемане от българския бизнес заради това, че компаниите работят “ден за ден”. „Те се опитват да решат проблемите си не от днес, а от вчера. Кой мисли за бъдещето?“, запита той.

Общо желание за решаване на проблемите има, но липсва задружност. Така например според Симов законопроектът за изменение на Закона за стоковите борси е изцяло съставен от Комисията по стоковите борси и тържища и в по-голямата си част засяга тържищата, без да отразява желанията на стоковите пазари.

В отговор на обвиненията председателят на комисията Владимир Иванов посочи, че основният проблем не е липсата на държавна подкрепа, а „малкият пазар и лошата производствена култура“. Той изрази надежда, че първите 25 години са години на борба за стоковата борса, а следващите 25 години ще бъдат време на развитие. Иванов поясни, че законопроектът за промяна на Закона за стоковите борси е внесен и се очаква скоро да излезе от Министерски съвет.

По време на дискусията беше дадено и предложение да се сформира работна група или комисия, която да разработи точки за решаването на проблемите. Такава идея изрази Боян Стоянов, брокер на СББ от 1995 г. Според него има достатъчно предпоставки за развитието на СББ, за което говорят и данните за годишното производство на пшеница, което достига 4 млн. тона.

„Потенциал има, трябва да се трасира пътят. Стоковата борса има нужда от повече пазарни играчи, повече т.нар. „маркет мейкъри“. Нека канализираме малко повече енергия“, призова той, като допълни, че „от успеха ни делят малко стъпки“.

От своя страна изпълнителният директор на Българската фондова борса Васил Големански подчерта, че пазарът на капитал е един от двата крака на икономиката, без който тя няма как да върви нормално. По думите му наличието на свободен пазар е абсолютното условие за наличието на пазарна икономика.

Той обясни, че се забравя най-важната функция на борсата, а именно да осигурява на компаниите набирането на допълнителен капитал. По време на дискусията Големански открои една тенденция през последните години, която трябва да бъде ориентир за пазара, а именно че повечето IPO-та от близкото минало са на IT компании.

Като проблеми на фондовата борса той посочи липсата на компании и качествени инструменти. Според него тук се появява проблемът с „яйцето и кокошката“ - ако има деривативна търговия, ще има ликвидност, но как да предложим такива инструменти при липсата на ликвидност.

Като добро начало за решаването на проблема Големански определи предложението на народния представител Делян Добрев всички разходи за първично публично предлагане (IPO) да се поемат от Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”. Така цената за набирането на капитал ще бъде по-малка, което ще стимулира компаниите към публичност.

Идеята получи и подкрепата на главния изпълнителен директор на ЕЛАНА Финансов Холдинг Камен Колчев, за когото предложението е добро „не толкова заради това, че 15-тина компании ще получат финансиране, а заради това, че по този начин управляващите показаха, че мислят за този пазар“.