И развиващите се страни могат да прилагат мерки за опазване на климата

Дори и в развиващите се държави е възможно да бъдат прилагани мерки за опазване на околната среда и Мароко доказва това чрез засиленото строителство на вятърни и соларни генератори. Между Атласките планини и Сахара се намира един от най-големите соларни паркове в света. В центъра му се строи соларна кула, която ще е висока 242 метра и ще има производствен капацитет от 150 мегавата.

През 2017 г. това съоръжение ще влезе в експлоатация, пише в свой обстоен анализ по темата специализираното онлайн издание pro-physik.de.

„Соларният парк в Уарзазат играе важна роля за снабдяването с електроенергия на Мароко“, заяви експертът от мароканската Агенция за електроенергия от възобновяеми източници Мамун Бедрауи Дриси. С всички съоръжения, които понастоящем се планират или изграждат, до 2020 г. Мароко ще може да осигурява над 40% от нужната електроенергия от възобновяеми източници.

От почти година насам първата соларна инсталация от комплекса в Уарзазат, соларнотермичната централа Noor I с капацитет от 160 мегавата, се експлоатира успешно. През 2017 г. ще бъде завършена още една част от парка – Noor II с капацитет 200 мегавата, която е от същия тип - вид соларни централни с поредица от вдлъбнати соларни огледала.

Паралелно на тях е разположена соларната кула Noor III, която е почти завършена. За да може да се добие електроенергия от слънцето, на площ от 650 хектара около соларната кула е разположено поле от огледала. Общо 7400 огледала, хелиостати с площ от 180 квадратни метра, ще фокусират слънчевите лъчи към върха на кулата.

Чрез специални двигатели те следват пътя на слънцето през броени секунди. Концентрираната слънчева енергия се улавя от сноп от стотици дълги около 20 метра стоманени тръби, т. нар. ресивъри. Те съдържат черни, устойчиви на горещината пластове, за да абсорбират възможно най-много слънчева светлина.  Инженерите очакват по този начин да се достигнат температури от около 540 градуса по Целзий.

Тази температура нагорещява течна сол (смесица от натрий и калиев нитрат), която циркулира по стоманените тръби. Общо 40 000 тона сол ще бъде поддържана в постоянно движение чрез помпи. По време на целия този процес не трябва да се допуска охлаждане под 220 градуса, в противен случай солта ще се втвърди и циркулационната помпа ще спре.

Благодарение на специална технология солта се запазва гореща и продължава да произвежда електрически ток дори и в тъмните часове на денонощието. Въпросната централа произвежда ток надеждно до 7 часа, след като слънцето е залязло.

Точно това качество се явява главното предимство на соларнотермичните електроцентрали пред фотоволтаичните съоръжения. „За разлика от фотоволтаиците соларнотермичните електроцентрали могат да произвежда ток, когато се използват“, твърди експертът по соларно-термични технологии от инженерното бюро Lahmeyer International в Бад Вилбел Александър Стрък.

Така Мароко успява да произвежда възобновяема електроенергия дори и през нощта. 

Соларният парк в Уарзазат, със своите 3 соларнотермични и един фотоволтаичен реактор (70 мегавата) ще разполага с капацитет от 580 мегавата. Това ще е достатъчно за осигуряването на ток за около 1,3 млн. души. Паркът трябва да бъде напълно изграден през 2018 г. 

Разходите за построяването се оценяват на 2,2 млрд. евро, от които германското правителство и германската банка Kredit­anstalt für Wieder­aufbau (KfW) отпуснаха 864 млн. евро, по-голямата част от които под формата на субсидирани кредити. Същевременно в Мароко има още 4 соларни парка с подобна големина, които са във фаза на планиране.

Опитът от Уарзазат ще е рещаващ за това коя технология да се използва в бъдеще в богатите на слънчеви лъчи региони – соларнотермична с параболни огледала, соларни кули или просто фотоволтаици.