Туристите във високия сегмент вече смятат големите луксозни хотели за скучни

Големите луксозни хотелски брандове са изправени пред ново сериозно предизвикателство в привличането на туристи от високия сегмент: скуката. Това твърди ветеранът в туристическата индустрия Филип Бойен, цитиран от CNBC.

“Луксът се развива постоянно и мисля, че това, което е важно за нас, е да разберем какво смятат за луксозно клиентите“, казва Бойен, главен изпълнителен директор на играча в индустрията Small Luxury Hotels of the World (SLH).

Сега тези туристи изпитват „малко по-голяма скука заради предсказуемостта на големите брандове и стандарти, така че това, което търсят в момента, е по-персонализирано, уникално, бутиково преживяване“, казва той за CNBC.

Луксът все по-рядко се определя от излишните глезотии – много от които вече са стандарт за индустрията, и все по-често от преживявания, при които „хората се чувстват изключително свързани с дестинацията и местния начин на живот“, казва Бойен, който започва 30-годишната си кариера като младши готвач.

Всъщност Бойен има пряк интерес от разширяването на по-разнообразните преживявания, което по-малките луксозни хотели могат да предложат на туристите от по-високия сегмент

Компанията му е туристически бранд, който предлага на по-малките луксозни хотели платформа за маркетинг, достъп до ексклузивен клуб само за членове и база данни с над 25 хил. туристически агенти.

Това помага на по-малките луксозни хотелски играчи да се конкурират на международно ниво с по-големите брандове, които могат да предложат програми за лоялни клиенти на глобално ниво.

Но 520-те хотели от 80 страни, които са членове на базираната във Великобритания компания, със сигурност целят да предлагат по-малко стандартизирани луксозни преживявания. Сред техните сътрудници са базираната в Токио компания за хотели, разположени на стари железопътни гари, и военна крепост от 11 век на хълмовете в Тоскана, Италия.

Бойен обаче подчертава, че придобиването на принадлежност към бранда SLH не е нито лесно, нито евтино.

Средната такса за годишно членство за хотели е 27 800 долара, а Бойен казва, че SLHS приема само 4-5% от хилядите молби, които приема всяка година.

Щом даден хотел стане член, „тайни агенти“ го посещават всяка година, за да проведат строги проверки по 700 стандарта за качество.

Не става въпрос за шампанското, гледката от стаята или безплатните плодове, които луксозните туристи искат, а за персонализирани услуги от управителя на хотела, казва Бойен.

Той подчертава нуждата управителите да бъдат отлични домакини, даващи вдъхновяващ пример за екипите си, които да изграждат по-лични отношения с гостите.

Той добавя и друг минус – връзката до интернет на хотелите понякога е твърде трудна.

„Бил съм в хотели, където да се свържеш с интернет е по-трудно, отколкото да стартираш ядрени оръжия“, завършва той шеговито.