Очаква се Royal Dutch Shell да договори разработването на голямо петролно поле в Иран, съобщи говорител на петролното министерство на страната. Това е сигнал, че обещанието на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да анулира на ядрената сделка с Техеран няма да спре големите енергийните компании да навлязат на пазара.
Френската Total също води преговори за инвестиция във втората си голяма енергийна разработка в Иран, съобщава The Wall Street Journal. Първоначално петролното министерство на страната съобщи, че Total ще бъде част от обявлението за сключени договори.
Завръщането на Shell ще е пробив за енергийната индустрия на Иран, която бавно привлича инвестиции от най-големите петролни компании в света, откакто САЩ и други световни сили вдигнаха санкциите, наложени заради ядрената програма на Техеран. Продължаващите американски санкции срещу Иран заради проблемите с тероризма, човешките права и оръжията обаче възпрепятстват инвестициите. Конкретно петролните компании са заинтересовани и от условията, които Иран иска да наложи върху чуждестранните дружества.
Обявлението ще бъде за т.нар. „предварително споразумение“ - необвързващ пакт, който представлява публичен ангажимент компаниите да започнат обсъждането на партньорство с иранската държавна петролна компания. Подобна беше сделката за 4,8 млрд. долара на Total за разработването на огромно газово поле в Иран, обявена на 8 ноември – деня на изборите за президент в САЩ.
Говорителката на иранското министерство не разкрива дали Shell се е ангажирала с конкретна сума.
Плановете оставят двете компании изложени на потенциални рискове при новата администрация на Тръмп. Той самият нарече ядреното споразумение с Иран „катастрофа“ и „най-лошата сделка, договаряна някога“, като обеща да го предоговори или изцяло да го анулира.
Макар че Total е френска компания, а Shell е дружество, базирано и в Лондон, и в Хага, двете компании имат значителни операции в САЩ. Последните им ходове предполагат убеждението на петролните компании, че могат да работят в Иран и да се справят с всяко препятствие, наложено от администрацията на страната.
Обявлението идва само седмица, след като Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) договори намаляване на добива в ход за ребалансиране на глобалното предлагане на петрол спрямо търсенето. Цените на петрола се вдигнаха след сделката, засилвайки надеждата за устойчиво възстановяване на петролния пазар и нови инвестиции в затруднената енергийна индустрия.
Споразуменията са за разработване на петролните полета Южен Азадеган и Ядаварен, които са мащабни проекти от стратегическа важност за бъдещето на иранската петролна индустрия.
Полетата са сред най-големите петролни открития за последните 20 години, казва Хомаюн Фалакшахи, анализатор за Близкия изток в енергийната консултантска компания Wood Mackenzie. Азадеган е най-голямото поле в Иран и общо двете полета имат възстановими ресурси от 8,2 млрд. барела, или 15% от доказаните залежи на суров петрол на САЩ.


Съветник на Илияна Йотова спаси дете в Гърция
Времето утре ще бъде предимно слънчево
От 1 август: Вдигат доходния праг за получаване на детски надбавки
Изтича старият петгодишен договор за сметопочистването на Варна
Президентката на Словения критикува косвено българското блокиране на РСМ
Американската доминация на бойното поле е заплашена
Британското „поколение от спалнята“ е цъкаща бомба
Сривът на един крипто токен показва мащаба на заплахата от AI хакерство
AI моделите не могат да имат съзнание в днешния си вид
Неяснотата около търговското споразумение USMCA е вредна
Германец остана без книжка заради пускането на климатик
С каква кола се придвижва Лео Меси на световното
Как работи новата ръчна скоростна кутия на Ferrari
Изкуственият интелект предизвика нова криза в автомобилната индустрия
Кризата във Volkswagen реши проблем с дизела
Етна изригна отново и наруши полетите в Сицилия ВИДЕО
Производството на прочутото вино на Санторини се срина
Захарова: Зеленски не се нуждае от украинци, живи или мъртви
История на надеждата: Куче оцеля осем дни под руините след земетресенията ВИДЕО
Словенският президент: ЕС трябва да приеме Балканите в името на мира в Европа