Европейската директива за пазарите на финансови инструменти MiFID II ще предизвика съществени промени в огранизaционната структура на инвестиционните посредници и в системите им за отчетност. Това ще наложи по-голяма прозрачност, която ще доведе до по-високо ниво на защита на инвеститорите, както и до по-висока ефективност на пазара на ценни книжа.
Това беше темата на семинар на Комисията за финансов надзор (КФН), на който експерти на регулаторния орган представиха общата законодателна рамка на MiFID II с изискванията ѝ към дейността на инвестиционните посредници (ИП), акционери и съдружници с квалифицирани дялови участия в ИП.
Семинарът, който събра над сто участници от бизнеса, беше открит от Владимир Савов, изпълняващ длъжността заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, съобщиха от финансовия регулатор.
Той акцентира върху важността на новата правна рамка, която се инициира от Европейския съюз в областта на финансовата сфера и чиято превантивна цел е предотвратяване на кризисни ситуации и по-голяма защита на потребителите.
Представители на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската асоциация на управляващите дружество, Асоциация на банките в България, Българска фондова борса и Централен депозитар се информираха за изискванията за отчетност на сделките с финансови инструменти съгласно MiFID II.
Димитър Койчев, директор на „Международно сътрудничество“ в КФН, посочи световната финансова криза като основна причина, довела до преминаването от директиви към регламенти, “които имат пряко действие в съответните европейски страни и не е необходимо да се транспонират в съответното законодателство”.
От финансовия регулатор напомниха, че това налага познаването им от страна на бизнеса , затова и КФН инициира серия от семинари, насочени към пазарните участници, на които да бъдат представени новите моменти в законодателството, произтичащи от членството на България в ЕС.
“От началото на 2018 г. ще започнат да се прилагат в практиката редица нормативни актове, произтичащи от членството на България в ЕС, като: Регулаторната рамка MiFID II (две директиви и повече от 30 регламента);
Регламента за прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа (Регламент за репо сделките);
Регламента относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове (Регламент за бенчмарковете), изброи новите законодателни изисквания Димитър Койчев.
“Регламентът за репо сделките ще изисква от страните по такива сделки по- високо ниво на прозрачност, а Регламентът за бенчмарковете съдържа изисквания към лицата предоставящи данни и администриращи индекси, използвани като бенчмаркове (например SOFIX), потвърдиха по време на дискусията от КФН. – Всичко това налага доброто им познаване от страна на пазарните участници, което ще способства за правилното им прилагане и ще доведе до по-високо ниво на защита на инвеститорите, както и до по-висока ефективност на пазара на ценни книжа като цяло.”


Варна отбеляза 100-годишнината на Международния музикален фестивал „Варненско лято“
Условията за туризъм в планините са добри
Един варненски район остава без вода днес
Франция регистрира около 1000 допълнителни смъртни случая от жегите
Морска гара-Варна става на 58 години
Европейските оръжейни компании са пред нов фронт от проблеми
AI супербалонът е готов да се спука, предупреждават хедж фондове в Китай
Стармър напуска „Даунинг стрийт“ без ясна политическа идентичност
Ford наема отново инженери, тъй като AI не се справя с качеството
Историята се повтаря в Америка, част 4
Mercedes поиска от служителите си повече работа за... без пари
Toyota Classic - най-рядката кола на марката с дизайн от 30-те
Тръмп на война с петролните гиганти
Fiat 500 Coupe Zagato: Уникатът, който изпревари времето си
Фризьори съветват как да запазим цвета на косата си след боядисване
С 13 евро е по-скъпо пътуването ни до морето с автомобил
Никола Минчев: Радев говори едно в България и друго в Брюксел
Само Путин е над него: Кой е "пазителят на тайните" на Кремъл и как западните служби го разкриха?