В. Яков: Кризата остави едва 15-20 големи играчи в преработването на месо у нас

- Вашето предприятие откъде се снабдява с месо?

Почти цялата месопреработка в България се снабдява с месо от Европа – от Франция, Австрия, Холандия, Дания, от Полша, от Унгария.

- Замразено?

Ние получаваме прясно охладено месо от Германия. От една кланица, която коли 6000 прасета на ден. Там не могат да си позволят да има антибиотици в прасетата.

- А може ли антибиотиците и други вредни химии да са в храната на животните?

Бих казал, че сегашното месо е по-качествено. Просто се преекспонира и се шуми много по този въпрос, но никой не може да ме убеди, че свинекомплексите, които са до магистралата край Белозем, или този, който е тук при нас, или пък в село Маноле, са по-добри, отколкото в Германия.

Ами че в Германия там не припарва човек при животните. Ние като влизаме при тях се екипираме като космонавти. При тази стерилна среда антибиотици почти не се ползват . А при отворения тип свинеферма – как няма да му даваш антибиотици, как няма да му сложиш ваксина против чума  - заразата може да влезе отвсякъде.  Така че безопасността е гарантирана. А вече вкусът – това е нещо, което хората искат да си купят или пък могат да си позволят.

Преди да започне кризата се беше очертала една тенденция на увеличаване на цените на колбасите и търсене на по-висококачествени продукти. И тогава целият бранш се стараеше да отговори на това търсене. Така че не могат хората да се оплакват и да твърдят: „ядем боклуци”. Ядете това, което купувате – има и хубави, има и лоши неща на пазара.

- Месопреработването в България не страда ли от вноса на чужди колбаси?

Всяка нация си има вкусови предпочитания. Трудно е някой да вкара отвън колбаси и да наложи вкуса им на българина. Ние продаваме в цялата страна и наблюдаваме разлика във вкусовите предпочитания дори между Северна и Южна България.

Един пример при малотрайните колбаси в полиамидна обвивка: в Северна България се харчи повече Хамбургски салам, в Южна – Камчия. И това години наред е така.  Наложило се е вероятно от някогашните големи месокомбинати – пловдивският произвеждаше Камчия, а на север – Хамбургски.

В България от чужбина влизат най-вече изрезки  - къде с полуизтекъл срок на годност на ниска цена. Това е, което може да се внесе. Не могат да вкарат нормални немски или австрийски колбаси, или испански и да ги наложат на пазара. Винаги ще се немерят хора, които ще поискат примерно да опитат испански салам от 40 лв. килограма. Но масовото, което се продава, е онова, което е наложено с времето като традиция.