В. Яков: Кризата остави едва 15-20 големи играчи в преработването на месо у нас

- На фона на тези особености на пазара вие пробвали ли сте износ навън?

Ние продаваме и сега в чужбина. Но като продължение на горното, ние продаваме главно там, където има български имигранти – в Испания, Гърция, Италия, Англия. Търговците, които  вземат нашата продукция, казват, че я купуват най-вече българите, покрай тях малко и сърбите, поляците и руснаците. И малотрайни, и трайни колбаси. Сигурно сте забелязали, че като си дойдат  българи, живеещи в чужбина, казват: веднъж да се наядем на хубави колбаси.

Ние много сме обикаляли по месопреработвателни предприятия в Западна Европа – да огледаме, да опитаме, да се учим на технологии.  Не бих казал, че австрийските и немските колбаси са лоши. На мен ми харесват, но българинът не ги приема. Така че вкусът на човека не се променя.

- Търговските вериги налагат всевъзможни такси на производителите, за да продават продуктите им. Как всъщност ви извиват ръцете?

От позицията на силата. Искат големи отстъпки, искат подобрения на отстъпката всяка година – искат подаръци за рождения им ден, входни такси, входна такса за нов продукт – за новите производители таксите са много дебели, искат за развитие, за да те включат в брошура, за акции, за промоции…

Всичко е в тяхна полза, те не продават по-евтино като получат големи отстъпки. Ако фирмата е наложила се на пазара, се преговаря. Но ако е по-неизвестна – извиват й ръцете до счупване. А гаранция, че ти ще се развиеш в тази верига, няма. Десетки хиляди левове годишно харчим за това.

- Не трябва ли да е обратното – веригите да ухажват предприятията?

Не е съвсем така – те са ни клиенти, а нали клиентът е бог? Хубавото е, че и те станаха много, влизат в конкуренция помежду си и започнаха да се борят за нас, производителите.

На нас като ни е изгодно – отиваме при тях и работим. Като не ни е изгодно – не отиваме. И не се оплакваме. Навсякъде е така. Ние най-тясно работим с фирми от Австрия и ползваме консултации от тях. Още преди да влезем в Европейския съюз са ни съветвали: внимавайте как работите с веригите, защото иначе много предприятия фалират.

Ходил съм в предприятия на Billa в Австрия – били са на някои производители, фалирали са и са станали собственост на търговската верига. Трябва да се търси баланса в печалбата – това е. Да не отива голям процент от приходите от продажби у веригите. Стане ли по-голям от 50% , производителят става зависим от тях и тогава вече вероятността да ти отрежат главата е голяма.

- Кризата продължи много по-дълго, отколкото всички очакваха. Смятате ли, че ще има още фалити  и още окрупнявания в месопреработването?

Всеки иска да си запази производството - зад нас стоят хора, на които създаваме работа. Когато пазарът расте – добре. Но когато пазарът се свива, за да оцелеем, ние трябва да „изядем” от някой. Или пък някой нас да „изяде”. 

Мисля, че обемите, които са на нивото в момента, няма да падат повече. Иначе по принцип, като изключим последните няколко години, тенденцията в България бе на увеличаване на консумацията на колбаси.