П. Салчев: Пазарният принцип при солидарна здравна система не работи

Истина е, че като бройка болниците у нас са много – 364. Преди всичко обаче трябва да си изясним какво е това болница. Защото през годините бяха сложени под този знаменател диспансерите, които осъществяват болнична помощ, но не са болници, добавиха се и диагностично-консултативните центрове, които също имат право на болнична дейност, така че най-сетне трябва да решим какво е това болница. От 2002 година непрекъснато повтарям, че освен Законът за лечебните заведения, ако искаме да решим проблема с болниците, трябва да имаме специален закон за болниците, както има в много европейски страни.

Ще продължава ли роенето на частни болници у нас?

Засега те са общо 104 на брой, от които многопрофилни са много малко, има само една такава, а за другите можем да кажем, че са специализирани клиники. Очевидно щом се увеличава броят им, има пазар за тях. Да, разбира се, получават пари от здравната каса, защото законът го позволява. Очевидно тази инвестиция, се оправдана. Но щеше ли да е така, ако беше позволено изкупуването на активи и да се прави публично-частно партньорство?

Има ли опасност все повече лекарства да липсват от нашия пазар?

Спрямо покупателната способност на населението цените са много високи, но спрямо цените в ЕС, са ниски. Ако пък сравняваме отделни лекарства в една или друга страна – цените се различават. Пазарът определя цената. И след като  искаме да насилваме нещата с определени регулаторни механизми, се получава така, че някои продукти просто липсват на пазара. Липсва ни политика за лекарствената употреба, а не за лекарствата. Защото всички искаме да ползваме оригиналните продукти на големите брандове и неглижирахме генеричните медикаменти. Легенди са, че генериците не действат или са слабо ефективни. Това са просто лекарства с изтекъл патент.

Доколко замяната на клинични пътеки с диагностично-свързаните групи ще доведе до по-качествено здравеопазване?

Мой екип от центъра работи задълбочено върху методиката за прилагане на диагностично-свързаните групи. Очакваме през 2015 година да имаме готовност да представим на Министерството на здравеопазването методиката в завършен вид. Но в крайна сметка въвеждането на този метод на заплащане е въпрос на политическо решение, свързан е с обучение на хора, с адаптация на системата, да се улеснят нещата със софтуера на здравната каса, която си налага своите механизми. В момента ние плащаме на разработчици, които да преправят софтуера без да сме задължени да го поддържаме.

Решението за ДСГ е взето още през 2003 година, когато е подписана първата здравна карта. Така че няма значение кое правителство ще приеме ДСГ-та, важното е нещата да се движат. Но нека да е ясно, че ДСГ не са панацея, а инструмент, който дава яснота и прозрачност на всеки разходен лев за отделния пациент. Тъкмо по това се различава от клиничните пътеки, защото дава информация колко е струвал за болницата отделният пациент. А не както е в момента да се търси клинична пътека за пациента. При ДСГ се отчитат разходите за пациента и неговата диагноза ще се постави в дадена диагностична група, след което по математически път ще се изчисли разходът как са разпределени средствата на болницата спрямо този пациент – в лаборатория, за изследвания, за операционен блок, за отделението. А не както е сега по една клинична пътека да има 20 диагнози, 40 процедури и какво ли още не и да се цели нагласяне.