Д. Бобева: Работим по облекчаване на процедурите за листване на борсата

Говорите за стратегически инвеститор. Какви критерии залагате към този инвеститор, защото при предходните опити за приватизация на БФБ се считаше, че те са били доста завишени?

Не мисля, че трябва да се ограничаваме в критериите. Моето лично мнение е, че не трябва да правим компромис с качествата на кандидата за закупуване на борсата, а по-скоро да изберем такъв инвеститор, който да бъдем достатъчно сигурни, че ще развие капиталовия пазар в България. България се нуждае от истински капиталов пазар. Българският бизнес приоритетно и изключително се финансира от банковия сектор. Това е така и една от причините да е така е че ние не положихме достатъчно усилия да имаме развиващ се капиталов пазар.

Според мен има доста начини, по които борсата да се оживи – не само чрез това държавата да пуска от време на време по-атрактивни обекти, но и с това да мотивираме по-добре и да стимулираме фирмите, които стават публични. На мен например ми се искаше в закона за обществените поръчки да включим критерий до големи обществени поръчки над 10 млн. лева – това касае обществените поръчки за строителството, достъп да имат публични дружества.

Това обаче по-скоро е дискриминационен критерий...

Да, това срещна доста критики и от европейските ни партньори, защото се счита, че има големи, семейни, престижни европейски компании, които не са публични, но се управляват прозрачно.

Каква планирате да бъде политиката по отношение на неатрактивните компании, които са публични в момента? Има доста позиции, които не се търгуват активно, компании, обявени в несъстоятелност, в процес на ликвидация.

По-скоро ми се струва, че ако развием борсата и икономическата рамка, ако успеем догодина да постигнем по-висок икономически растеж, то търсенето на финансиране през борсата ще се засили. При свития растеж през тази година не можем да очакваме голямо търсене на финансиране. БФБ регистрираше най-големите си обороти в годините, в които имахме най-висок икономически растеж. Тези две неща са естествено свързани.

Лансирате и идеята за служебно листване на миноритарните дялове във фирми, които притежава държавата. Как го виждате като процедура и времева рамка? Необходими ли са законодателни промени?

Не, няма законодателни пречки. Законът за приватизацията позволява служебната продажба, когато приватизацията ще се осъществява през борсата. В една публична фирма миноритарните акционери са по-добре защитени, считаме, че това ще бъде позитивен тласък на развитието на тези компании изобщо и се надяваме това да събуди интереса у потенциални инвеститори.

Засега сме разпределили собствеността на държавата в 4 групи фирми, условно казано. В първата са компаниите, държавните дялове в които са определени за продажба. Втората група са тези, с които Агеницята за приватизация трябва да осъществи контакти, за да можем да подготвим документите и да ги включим в списъка, за да се осъществи приватизация. Третата група са пререгистрираните в Търговския регистър дружества в процес на ликвидация. Четвъртата група фирми не са пререгистрирани в Търговския регистър.

Що се отнася до предприятията, които ще останат държавна собственост, вече обявихме, че работим по специален закон за управление на държавното участие, което ще въведе ред в управлението им.