Ив. Нейков: Козметични промени не решават проблемите на пенсионната система

Как ще продължи пенсионната реформа? Това е големият въпрос, който остава неотговорен с наближаването на края на годината, когато изтича забраната за нарастване на възрастта и стажа за пенсиониране, въведена от кабинета „Орешарски“, и валидна до 1 януари 2015 година.

Служебният социален министър Йордан Христосков предложи няколко варианта с финансови разчети как да продължи реформата. Вицепремиерът по демографската и социална политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин пък ще предложи да има още една година замразяване на сегашните условия за пенсиониране и за получаване на пенсиите при работещите първа и втора категория труд.

Кои са в правилна посока и кои не, какви ще са ефектите върху осигурителната система при всеки от тях, колко ще струва въвеждането им. По тези въпроси разговаряме с бившия министър на труда и социалната политика и председател на Балканския институт за труд и социална политика Иван Нейков.

Господин Нейков, екипът на вече бивишя министър Христосков предложи варианти за пенсионна реформа, като при всички се залага възрастта и стажът за пенсия да нарастват. Как коментирате тези варианти?

Консултативният съвет за оптимизиране на осигурителната система към бившия вече социален министър Йордан Христосков всъщност потвърждава това, което експертите от години говорят. Първо - необходимостта от изравняване на пенсионната възраст за двата пола и постепенно нарастване на възрастта и стажа за пенсиониране. Като експерт потвърждавам, че това е правилният път.

Трябва да е ясно, че изравняването на възрастта между двата пола е изцяло в полза на жените, въпреки че звучи абсурдно. Една от причините да имаме толкова много бедност сред възрастните жени, защото това е от големите гнезда на бедност у нас, е по-ранното им пенсиониране, в резултат на което те получават по-ниски пенсии от мъжете.

Това е дискриминация по полов признак, тоест твърдейки, че правим жест, като ги пенсионираме по-рано, всъщност им обещаваме бедност на стари години. На практика предложението за изравняване на възрастта за пенсия означава и изравняване на размера на пенсиите, тоест, че няма да има дискриминация на жените заради по-ранното им пенсиониране.

Второто ясно нещо след предложенията е, че вече не се спори дали да се увеличават възрастта и стажът за пенсиониране. Сега за първи път чуваме, че това се приема като нещо неизбежно. Въпросът е само кога да се случи и с каква стъпка.

Смущаващо е обаче, че виждаме едни по-меки варианти от съществуващото в момента правило. Ако нищо не бъде променено от 1 януари 2015 година, стъпката за нарастване на пенсионната възраст и стаж ще е с по четири месеца годишно. На практика сега виждаме предложение за два и дори един месец годишно, което обезсмисля реформата, защото толкова малка стъпка не може да доведе до желания ефект – до увеличение на пенсиите, до запълване на дефицита в осигуряването и т. н.

Смятам, че дискусиите по този въпрос трябва да продължат, защото с по един месец годишно нарастване на пенсионната възраст и стаж няма да се постигнат желаните цели. А и хората няма да могат да видят положителните страни, няма и да подкрепят подобен вариант, защото доверието им няма да бъде спечелено.