Левон Хампарцумян: Влизането в еврозоната е печат за качество на икономиката ни

– Преди време призовахте хората да използват ниските лихви, за да купуват жилища и да ходят на екскурзии. Само потреблението ли ще стимулира икономическия растеж?

– Разбира се, че не! Потреблението до голяма степен се базира на увереността на хората в устойчивостта на средата, в която живеят и работят, както и в положителните перспективи. От нея зависи вземането на кредити както в корпоративния сектор, така и от физическите лица.

Всъщност един кредит е заем от бъдещите ви доходи, и ако се чувствате достатъчно уверени, вие вземате от бъдещия си доход, потребявате по-рано, отколкото ако само спестявате.

Няма рецепта кое е правилно и кое е грешно. Има знаци, които ни показват как да вземем информирано решение, или като хора, които раздават заеми, или като кредитополучатели, като това решение трябва да е устойчиво и да позволи на икономиката да расте по-бързо.

Но няма как само потреблението да движи стопанството напред, трябва да си развиваме индустриалната инфраструктура, производството на стоки и услуги, които да не са такива, каквито ние харесваме, а да са привлекателни за повече хора в света.

Това, разбира се, иска устойчива икономическа и политическа среда, справедлива и добре работеща съдебна система, както и много други неща, за които сега не се сещам, но са важни, за да имаме усещането за успех и предсказуемост на средата, в която работим.

– Очаквате ли ръст на кредитирането през 2017 г. и кои сектори ще отбележат най-висок растеж?

– Не бих се наел да правя секторни прогнози, още повече, че българската икономика е доста диверсифицирана. Ако очакваният ръст от 3-4% се потвърди, бихме могли да очакваме и умерено увеличаване на кредита в системата.

– Каква ще е лихвената обстановка в България през годината и ще има ли съществена промяна на лихвените нива от страна на ЕЦБ и Федералния резерв? Какво влияние ще окаже това на България и банковия ни пазар?

– Ако знаех точния отговор, нямаше да разговаряме сега, щях да правя нещо друго (бел. ред. смее се), но надали ще има рязка промяна в политиките в еврозоната, а всички очакват определено повишаване на лихвите в САЩ. И двете посоки ще се отразят на България – не веднага, не директно и не много рязко.

Всичко това е валидно, ако страната ни не е подложена на някакви външни или вътрешни шокове, които биха създали несигурност и предпоставки за по-резки промени на лихвените нива.

– В лекция пред студенти от УНСС заявихте, че предстои битка между банките за клиенти. Едно от оръжията ще бъде дигитализацията, но какво ще спечелят от нея клиентите?

– Битка може би е прекалено силна дума, но банковият пазар е конкурентен, леко пренаселен, а технологичното развитие в банковия сектор е такова, че предполага разработването на дигитални платформи, които биха позволили да имаме достъп до парите си 24 часа, седем дни в седмицата, през различни канали, по различен начин, по-лесно, вероятно и по-евтино.

Това ще бъде съществен елемент от конкуренцията между банковите институции и във финансовия сектор през следващите години.

В никакъв случай не трябва да мислим за дигитализацията като цел, тя е средство за постигане на по-качествени, разнообразни, достъпни, надеждни и евтини услуги. Работим в тази посока много усилено, за да оправдаем очакванията на клиентите си.

– Има ли стратегия при дигитализацията, с която банките да привличат повече клиенти?

– Естеството на дигиталните платформи позволява „демократизиране“ на финансовите услуги и потенциално обхващане на повече клиенти с по-разнообразни услуги, с работно време, което практически е непрекъснато.

От тази гледна точка отговорът е да. Може да се очаква повече хора да ползват различни канали за предоставяне на услугата, както и по-разнообразни услуги, въпреки че същността на услугата в нашия бизнес не се е променила в последните 500 години. Начините за предоставяне на нашите услуги обаче в момента са в период на много бурно развитие.