Пл. Панчев: Очакваме над 1,1 млрд. евро инвестиции в "Тракия икономическа зона"

Предприятия, търговски и логистични бази са изградили световни лидери като ABB, Liebherr, Socotab, Schneider Electric, „Агри България“, Shell Gas, William Hughes, Kaufland, Zobele, Magna, Mecalit, Техно Акташ. Тук развива дейност една от най-значимите компании в България – „КЦМ 2000” АД. Знаковите български марки - "Белла България", „МАКСКОМ“, „Димитър Маджаров“, „Рефан“, „Атаро Клима“, „Анди“, „Агрия – България“, също имат обекти в „Тракия икономическа зона“.

Смятаме, че зоната е привлекателно място за привличането на високотехнологични производства. Американската „Сенсата“, номер 1 в света в производството на сензорни и електрозащитни устройства, през лятото приключва първия етап на предприятието си. Японската компания SMC Industrial Automation, която е в топ 50 на най-иновативните компании в света, закупи в началото на годината 180 хил. кв.м. терен.

Какъв обем нови инвестиции очаква „Тракия икономическа зона“ в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план?

Както вече казах, всяка година се инвестират от 70 до 130 милиона евро. Според предварителните прогнози в срок от 10 години в „Тракия икономическа зона“ се очакват инвестиции за над 1,1 млрд. евро, чрез които ще се открият нови 15 хил. работни места.

Към кои дестинации насочвате усилията си за маркетиране на „Тракия икономическа зона“? Кои са най-перспективните страни, от които биха могли да дойдат инвестиции в България?

Инвеститорите са и местни, и преди всичко от Европа. Работим и очакваме в следващите 10 години да дойдат поне още 100 нови инвеститори от ЕС. Виждаме потенциал и за привличане на бизнес от Скандинавските страни, където все още сме малко познати. Но в индустриална зона Марица вече има една скандинавска фирма - “Викинг”, която произвежда спасителни лодки.

Местоположението на България и особено на Пловдив започна да става осезаем фактор при връзките ни с Китай. Тук е пресечната точка между Европа, Азия и Африка. Тук е входната врата за Европа по древния път на коприната, което в очите на китайците е много важно, защото е част от стопанската им история. Този път е носил просперитет на Китай през вековете, сега голямата страна отново иска да възроди това свое предимство. Това е новата стратегия на китайското правителство, известна като инициативата на Си Дзинпин - "Един пояс - един път".

Кои икономически сектори са най-широко представени в „Тракия икономическа зона“ и кои предстои да видим в бъдеще?

Според икономистите Пловдив се очертава като логистично ядро. Стратегическото географско положение, както и наличната инфраструктура, дават увереност на инвеститорите да изберат „Тракия икономическа зона“. Тук са логистиките на Kaufland, Schenker, Jumbo. „Тракия икономическа зона“ се оформя и като център за автомобилна индустрия – няколко предприятия произвеждат компоненти за нея.

Регионът продължава да е водещ в селското стопанство, хранително-вкусовата и преработвателна промишленост.

В повечето случаи потенциалните инвеститори са свързани чрез производството си с големите компании и световни лидери, които вече са създали своите производствени мощности на територията на „Тракия икономическа зона“ - такива като „КЦМ 2000” АД, Liebherr, ABB, Magna, Schneider Electric и други.

Как успявате да постигнете симбиоза между големия и по-дребния бизнес, между инвеститори и работна сила?

След влизането на големите компании в зоната към тях се присъединяват техни партньори и съпътстващи производства, като по този начин се създава гръбнакът на малкия и среден бизнес. Да погледнем добрия пример на Liebherr. Фирмата е позиционирана в индустриална зона “Марица”, част от „Тракия икономическа зона“. За да обслужват, за да бъдат доставчици и подизпълнители на компанията, в индустриалната зона дойдоха още 4-5 средни фирми.

Нещо повече, връзката между инвеститорите в „Тракия икономическа зона“ и Пловдив е не само икономическа. Компаниите търсят обучен персонал и учебни заведения, които да обучават този персонал. Чуждите инвеститори много често “внасят” високи технологии и съответно повишават изискванията към знанията и уменията на работниците. Икономическите последствия от това са повече знания, повече добавена стойност, по-високо заплащане и жизнен стандарт. Това е и начин да се свърже поизтънялата нишка “бизнес-образование”.