Предвижда се въвеждането на задължителни планове за зеленината в градовете

Гурков посочи, че зелените площи в София например са намалели наполовина в последните години и столицата ни вече е на последните места в класацията на най-зелените градове на Economist Intelligence Unit, докато през 70-те години е била известна като град-градина.

По думите му застрояването на паркове и градинки в градовете е най-лесно и предпочитано, тъй като не се налага предприемачите да прокарват инфраструктура до новите обекти, което се налага при строителство в нови, все още неурбанизирани територии. Близостта на жилищата до зеленината и спокойствието на парк пък привлича купувачите, което прави подобна инвестиция печеливша.

Според специалиста е необходимо да започнат най-сетне да се правят инвестиции в изграждане на зелени пространства за спорт, туризъм и зони за рекреация, особено в незастроените площи в непосредствена близост до градовете. Подобни инвестиции биха могли да се реализират и с европейски средства.

Чуждата практика

България още през 2005 г. е ратифицирала Европейската конвенция за ландшафта. Отделно държавите от ЕС имат богата практика при планирането и опазването на ландшафта и озеленяването в градовете.

Озеленяването на градската среда е регулирано от закони в Холандия, Германия, Австрия, Словакия, Чехия, Норвегия, Франция, Финландия, Дания и други страни, посочват от съюза.

Вече 23 държави от Евросъюза са синхронизирали законодателството си с Европейската конвенция за ланшафта. Въпреки че България е ратифицирала документа още през 2005 г., все още законодателството в тази насока не е приведено в ред, коментира Росен Гурков, като допълни, че българският проектозакон е заимстван от германската практика.

Изключително богата практика в планирането, поддържането и опазването на ландшафта в Европа има и Швейцария. Нейният закон за защита на природата и пейзажа датира от средата на 60-те години на миналия век.

Само преди седмица Украйна също прие отделен закон за ландшафта.

Лошите практики у нас

И в момента закона за устройството на територията задължава строителите да предвидят ландшафтна част в инвестиционните си проекти. Депутатът от Атака Николай Пехливанов обаче предупреди, че и в последните промени на нормативния акт, които минаха на първо четене в парламентарната комисия по регионална политика, проблемът със застрояването на междублоковите пространства не е решен.

Строителите освен това често планират озеленяване на тераси и покриви, за да не се налага да отделят от парцелите и да губят площи, които могат да се застроят.

Доколкото според Росен Гурков озеленяването на балкони и покриви се счита за добра практика и е скъпа инвестиция, по-често строителите в България ползват “дървета под наем”, обясни той.Предприемачите вземат под наем растения от разсадници, така че сградите им да могат да минат на приемателна комисия и да получат разрешение за ползване. След време растенията се връщат на “наемодателя”.

Масова практика е освен това строителите, осъществили ландшафтната част в проекта си и озеленили пространството около сградата, да спират умишлено поддръжката на зелените площи, допълни Росен Гурков. Когато зеленото пространство окончателно се унищожи и разкаля, обикновено следва “бетониране” и ползването му за други цели, допълни специалистът.