Големи проблеми на ниски цени

Моделът, по който сключват своите сделки подобни инвеститори, е сравнително рутинен – те придобиват мащабни портфейли (с номинална стойност от порядъка на милиарди евро), запазват и обслужват най-качествените активи от тях, а по-непривлекателните „препакетират“ и препродават. Цените, на които се сключват такива сделки, варират от 9 цента до 50 цента за евро.

Ситуацията на пазара в Централна и Източна Европа, както и в Югоизточна Европа, обаче е различна. Портфейлите в тези региони на този етап с структирирани по такъв начин, че няма  място за подобни маневри.

Инвеститорите освен това вече имат представа за риска в съответните страни. Много от тях осъзнават, че като цяло рискът е относително понятие и дори в страни със статут на западноевропейски пазари, като Испания и Италия например, правоприлагането често може да бъде неефективно. Така например в ипотечното законодателство в Испания наскоро бяха направени някои промени в полза на ипотечните длъжници.

Скрити перли

Инвеститорите, които са се сблъсквали със законодателството в Испания и Италия, знаят много добре, че в случай на процедура по отнемане на имота може да минат години, преди да могат да се разпореждат с активите, с които са обезпечени ипотеките.

Централна и Източна Европа все още предлагат добри инвестиционни възможности. Дори в политически несигурна Унгария съществува стабилна юридическа рамка, която да гарантира придобиването и управлението на кредитни протфейли и имоти. Още повече поради факта, че портфейлите не са толкова щателно одитирани и оценени, в тях често се крият истински "перли" за опитните инвеститори.

Основната разлика с пазарите в Западна Европа е, че в Централна и Източна Европа правителствата не са създали структури за управлението на токсични кредити – т. нар. „лоши банки“, с ясни срокове за пласиране на проблемните портфейли.

Словенският парламент гласува подобна структура през декември, която обаче все още не е създадена поради политическата нестабилност в страната. Това забавяне от своя страна доведе до парализа, тъй като банките, които имат големи портфейли с проблемни активи, нямат стимул да продават.

В резултат на тези фактори пазарната обстановка в сектора на имотите в Централна и Източна Европа остава двуполюсна. Активността в областта на сделките и развитието на първокласните активи в страни като Полша и Чехия е значително висока. На пазари като България и Румъния обаче, доколкото ги има изобщо, сделки се реализират единствено с отделни и внимателно подбрани активи.