Търговски площи: Презареждане

„Екипът на „Видеолукс“ започна агресивно да преформатира търговската мрежа на Praktiker. Някои от магазините бяха запазени, а други релокирани. Mr. Bricolage също  управлява активно портфейла си, като затвори слаби обекти и отвори локация в South Ring Mall, коментира Христо Асенов.

Модните брандове – новата вълна на експанзията на търговските вериги

Колкото и малък пазар да е България, все пак за много от модните марки – най-вече в средния клас, страната ни представлява интерес. През последните години навлязоха голям набор от нови брандове, някои от които започнаха и сериозна експанзия из по-големите градове на страната.

Пример за разширяването е шведската верига H&M. Според Асенов тя се възползва от трудностите в бранша на модните стоки, за да изгради търговска мрежа с много добро национално покритие както в търговските центрове, така и по главните улици. „Бизнес-моделът на H&M е да сключва сделки с подоходен наем и агресивни контрибуции от страна на наемодателя. По този начин се споделя риска между наемодателя и наемателя“, коментира той.

Според Росен Генев не може да се твърди, че разширяването на модните брандове е заради състезание с конкурентите им. „В момента, в който се появи подходяща площ, отговаряща на изискванията на дадена модна марка, тя не губи време да се нанесе там. Просто обемите, които отговарят на тези изисквания, не са толкова много“, посочва той. Критериите, на които трябва да отговарят локациите, са много стриктни и може би затова изглежда, че по-малко магазини се отварят в последно време, подчертава той.

През последните години на българския пазар навлязоха значителен набор от нови брандове и вериги. Сред тях се открояват Forever 21, ССС, Capella Play, Tommy Hilfiger, Philipp Plane, Alcott, Broadway, Bossini, Mustang, LIST, Oasis, Shana, Silvian Heach и други.

Проблемните активи

Въпреки че намаляха като брой през последните години, броят на проблемните активи в търговския сегмент, най-вече извън София, си остава внушителен. Някои активно се рекламират от собственици и частни съдебни изпълнители, но купувачи още няма. Дали заради цената, или заради трудното им препозициониране и трансформиране – трудно е да се каже.

„Ликвидацията на такива активи е трудна заради икономическата конюктура в по-малките градове“, посочва Христо Асенов. Продажбите на активите, собственост на банки, е чувствителна тема, тъй като това „удря“ директно капитала на финансовата институция, смята той. Затова и банкерите са много внимателни при вземане на решения за продажба на даден имот. Банките управляват активите в очакване на възстановяване на пазара, за да могат да получат по-добра цена, заключава Асенов.

Той дава като пример оттеглилата се верига Penny, която успя да реализира повечето от обектите си в малките градове. Те обаче са с РЗП около 2 хил. кв.м и са подходящи не само за търговия, но и логистика и производствена дейност.

Росен Генев допълва, че в по-малките градове активите, които се продават, най-често са част от пакетна сделка, в която са включени. Същевременно те трябва да отговарят на доста критерии, за да могат да бъдат успешно реализирани след това.

И двамата експерти са категорични, че има активност от страна на инвеститори и че търговският сегмент привлича интереса и на чуждестранни инвеститори, макар че местните са по-активни през последните две години.