Вержиния Николова: Кварталът е жив организъм, а не сбор от сгради

Кварталите не са просто място с много сгради, не са само административна единица – те са социално-пространствен организъм, в който се преплитат нашето ежедневие, нашата идентичност и чувство за принадлежност. Това каза в рубриката „Град на бъдещето“ на предаването „ИмоТиТе“ на Bloomberg TV Bulgaria архитект Вержиния Николова, управител на строително-инвестиционната компания „Конструктив България”.

В четвъртия епизод на поредицата, в която се обсъжда развитието на градовете в различните им аспекти – икономика, инфраструктура, градоустройство, зелена система, жилищна и работна среда, са кварталите – как са възникнали, как са структурирани и как трябва да бъдат подредени.

Арх. Николова подчерта, че е голяма разликата между един добре структуриран квартал и един квартал, просто решен като административна единица.

Тя обясни, че по време на индустриалната революция на града се е гледало вече като административна структура, подхождало се е чисто механично.

„Биофилният подход – връзката ни с природата, се е неглижирал като ненужен, но впоследствие тази липса започва да се усеща – чисто физически и ментално. Простичко казано: хората не се чувстват добре без зеленина“, коментира тя.

Арх. Николова изтъкна, че хората искат връзка с природата, но и със социална среда, затова съветва днешните квартали да създадат такива условия, при които да се чувстваме добре физически и ментално.

При сравнение на планирането в София, Виена и Мадрид, тя подчерта, че нашата столица не е толкова плътно застроена, и се надява тя да използва „много добрата основа да стане прекрасен град, удобен за хората“.

Като един от принципите, които трябва да се спазват при градското планиране за изграждане на кварталите, архитектът посочи транспортната обезпеченост. Добрият пример, според Вержиния Николова, е квартал „Лозенец“, който е обграден от подземен и наземен транспорт и живеещите там имат достъп до него на разстояние до пет минути.

Тя обаче е категорична, че в един квартал е много важно да има социална среда – да не е тип „общежитие“, в което хората отиват само да спят. „Трябва да има пешеходни и площадни пространства – това е важно за социалната среда на хората, за чувството за принадлежност и чувството за идентичност в това селище. Чисто ментално човек възприема града по-скоро като квартал, а в различните квартали на София има и различна субкултура“, добави архитектът.

Що се отнася до концепцията за 15-минутния град – всичко необходимо на един жител да бъде на 15 минути разстояние пеша или с колело, Вержиния Николова смята, че във всеки квартал по естествен път се осигуряват всички нужни неща на хората – кафенета, магазини, спортни зали. Тя обаче съветва петнайсетминутният град да не се прави нарочно и се надява в „любимия“ ѝ квартал „Малинова долина“ в София при регулацията да се има точно това предвид.

„Още в плана трябва да се създадат тези елементи, защото в „Малинова долина“ липсва този исторически растеж, който 15-минутният град прави естествено“, поясни архитектът.

Как са се образували и формирали кварталите в исторически план? Какво е мястото на пешеходните пространства в кварталите? Защо към площад „Македония“ в София трябва много внимателно да се подхожда за съжителството на нови сгради и архитектурни шедьоври, каквато е сградата на Министерството на земеделието? Има ли добри примери в София за планиране, изграждане и функциониране на квартали?  Ще се вземат ли мерки за зелените площи пред Химикотехнологичния университет в София?

 Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости в предаването „ИмоТиТе“ може да гледате тук.