М. Бенов: Жилищният пазар в София е под натиск и има елементи на непрозрачност

Колко са жилищата, които вашата организация е изградила в страната, в кои градове и какви хора са се възползвали от тях?

Имаме една многофамилна сграда в София с осем апартамента, която построихме преди десет години. Постигаме изключително ниска себестойност на строителството и даваме възможност на семействата да придобият собствеността. Но я задържаме за десет години, за да не допуснем злоупотреби, тъй като много хора са изкушени да вземат за петдесет единици нещо, което струва сто единици, и да му търсят друга реализация. За сградата в София падежът на десетгодишното ограничително условие настъпи миналата година и мога да ви кажа като илюстрация, че там цените на апартаменти от 70 кв. м са между 28 хил. и 30 хил. лв.

Последният ни строителен обект беше в Костинброд, където строихме четири еднофамилни къщи, предназначени за семейства с поне две деца, които разполагат с относително ниски регламентирани трудови доходи. На този строителен обект са работили повече от 400 доброволци от 43 страни от всички континенти. Ние като организация никога не сме си поставяли за цел да строим в голям мащаб, защото ресурсът ни не позволява, а и няма такава необходимост. Строим, за да поддържаме този доброволчески дух, а също и с комуникационни цели, тъй като това ни дава възможност по-добре да илюстрираме подходи и решения.

Имаме собствен жилищен фонд във Варна, където живеят семейства, пострадали от наводненията през 2014 г. Те са настанени там при условия, които са дори по-облекчени в сравнение с общинските жилища, т.е. при символични наеми. Ние не сме строили тези жилища, а ги придобихме в резултат на национална кампания, която се проведе след бедствието.

Догодина смятаме да строим в Кюстендил и в момента пакетираме финансирането на проекта. Там действа един от четири пилотни проекта за разрешаването на проблема с големите градски гета. Целта е да се изработят подробни устройствени планове на тези градски територии, така че общината да обособи жилищните имоти, да предложи на хората, които живеят там, варианти за узаконяването им, да създаде нормален достъп до тях, да изгради съпътстващата инфраструктура. Никак не е лесно, защото общината търси решения на ръба на собствените си законови изисквания. В рамките на това голямо усилие трябва да се направи подробно обследване на съществуващите жилища, да се види кои от тях са конструктивно устойчиви и позволяват да бъдат запазени, тъй като има много жилища, които са незаконни, но са построени както трябва. Други се налага да бъдат съборени от гледна точка на тяхната безопасност. Общината в Кюстендил ни предостави парцел и се надявам да успеем да направим демонстрационен проект, за да покажем, че е възможно да се строи на много ниски цени за уязвими категории население. Ще го направим, за да подпомогнем общината, така че когато започне да извежда хора, да има къде да ги настани.

Заедно с община Дупница реализирахме най-големия от четири пилотни проекта за строеж на социални жилища в предходната програма за регионално развитие. Построихме 150 нови жилища, като от тях само в 30 са настанени ромски семейства, а останалите се обитават от всякакви други категории население – трайно безработни, инвалиди, хора с увреждания, многодетни семейства. Жилищната бедност е един от големите проблеми и опитваме да предлагаме работещи решения по различните му аспекти.

Как финансирате изграждането на жилищата?

Ние сме фондация в обществена полза и фондонабирането е съществена част от работата ни. Освен това сме част от голяма международна нестопанска организация, която се занимава с жилищни подобрения и реакции по време на криза, и като част от нея имаме доста по-широки възможности за набиране на средства, тъй като разполагаме с достъп до различни пазари. Доброволчеството също ни помага, тъй като при нас доброволците освен че идват да работят на собствени разноски, даряват и средства на фондацията.

Преди две години и половина разработихме иновация, финансирана от Оперативна програма „Конкурентноспособност“. Става въпрос за топлоизолация от рециклиран текстил – продуктът се получи много добър в сравнение с минералната и каменната вата, които са най-широко използваните топлоизолационни продукти, и беше награден от Съюза на изобретателите като най-добро изобретение на 2015 г. Сега най-голямото ни предизвикателство е да финансираме предприятие, което да произвежда този топлоизолационен продукт. Нашите разчети показват, че той може да бъде предложен на пазара на много по-ниски цени от минералната вата. От друга страна, амбицията ни е да създадем социално предприятие, което да ни подпомага в изпълнението на всички други проекти, които имат нужда от финансиране.

Когато има конкретен проект, се намират и средства, и партньори, които ни подкрепят. Водили сме разговори с представители на Столична община да ни дарят парцел, на който отново с демонстрационна и комуникационна цел да започнем строителство от типа на програмите „Първи дом“ за млади семейства без жилищна собственост. Сигурен съм, че ако бъде разработен такъв проект, както се случи в по-малък мащаб в Костинброд, той може да бъде финансово обезпечен, тъй като за живота на един човек е фундаментална промяна да бъде подпомогнат по такъв начин. Усилието е голямо, но си заслужава.