Нужна ли е повече регулация при строителството на молове?

Необходимо ли е засилването на регулаторната роля при изграждането на търговски центрове у нас и това ли е правилният модел за нашата пазарна и икономическа действителност?

Това бяха част от темите, които обсъждаха участниците в една от дискусиите по време на провелата се наскоро конференция за имоти BalRec.

Михаела Лашова, партньор "Капиталови пазари и консултиране" във Forton International, даде пример с практика в много европейски столици, където общината е длъжна да проведе подробен анализ преди изграждането на какъвто и да е обект с големина от над 6 хил. кв. м, дали в съответния район има нужда от тази сграда и дали има всички налични условия за нейното строителство. В процеса се провежда и референдум в конкретната локация, за да се вземат предвид възможно повече фактори и мнения.

У нас в момента практиката не е точно такава и заради това страдат всички по веригата.

Що се отнася до строителството на молове, при неправилно планиране страдат и търговците, и моловете, както и потребителите, защото оборотите на търговците не се увеличават, а „се разпръсват в конкретните нови локации, които те заемат“, обясни тя.

От друга страна Иглика Йорданова, мениджър Търговски площи в Colliers International, каза, че не е добре изобщо да не се разчита на регулацията за създаване на всички необходими условия за даден проект.

Лашова добави, че е добре да има конкретни рамки и норми, с които бизнесът и държавата да се съобразяват, защото в противен случай се компрометираме пред чуждите инвеститори.

„За тях не е добре да има град със 150 хил. жители с пет мола и повечето неотворени и пустеещи“, коментира тя.

Бе поставен и въпросът доколко броят на моловете в столицата е адекватен на потреблението, но също така и доколко сам по себе си този въпрос е оправдан, предвид ниската наситеност на моловете спрямо населението.

От друга страна никой не отрича, че потреблението е значително по-ниско, както в сравнение с други страни, така и в сравнение с периода пред кризата. Затова според някои мнения въпросът може да е по-скоро психологически.

Марин Караколев, старши консултант Търговски площи във Forton International, компанията консултант на изграждащия се в момента мол Paradise Center, потвърди, че в момента, както потребителите, така и компаниите инвеститори, са много предпазливи.

В тези условия той смята, че търговците ще продължават да търсят възможности за разширение и повишен пазарен дял, но значително по-умерено.

Имаше тенденция, в която всеки участваше навсякъде, където се отвореше нов мол. Това вече не е така, което е по-добре, коментира той.

На въпроса дали новите търговски формати работят в симбиоза или в противопоставяне на традиционните търговски улици, инж. Петър Терзиев, директор на Общинско предприятие "Софпроект - Общ градоустройствен план", отговори образно, че за всеки влак си има пътници.

„По света се оказва, че и моловете се пълнят, така както и търговските улици“, каза той.

В София за съжаление нямаме изградена система за истински търговски улици в централното градско ядро, въпреки че вече има сериозни и напреднали планове в това отношение.

Той е на мнение, че в идеалния случай целият център трябва да се освободи от автомобилно движение. Това обаче в момента е невъзможно.

Например Витошка беше пешеходна, но смешна пешеходна с трамвай и велосипеди. От това няма ефект. Сега с изграждането на метрото тя може да се реновира и да стане изцяло пешеходна, както пешеходните улици в цял свят. В София все още нямаме такава улица, коментира той.