Как дългът ограничава възможностите на държавата

Противопоставянето свое - чуждо създава проблеми, касаещи суверенитета, и подтиква към въпроси дали правителствата дават предимство на чужденци (и/или богати граждани) пред интереса на средностатистическия гражданин.

Загуба на растеж

Когато правителството заема пари, най-общо казано то заема растеж и данъчни постъпления от бъдещето и ги харчи сега. Иначе казано, държавният дълг лишава бъдещите поколения от растеж в полза на сегашното поколение.

Исторически погледнато, когато средствата се вложат в дългосрочни проекти (като инфраструктура или образование), има полза. Но когато парите се използват за разплащания, ненужна инфраструктура ( като в Япония) или непродуктивни дейности като война, резултатите са по-негативни.

Дългът рано или късно трябва да бъде изплатен и всяко решение, свързано с това, носи последствия. Вдигането на данъците намалява икономическия растеж и има тенденция да увеличи корупцията и икономическото неравенство. Подклаждането на инфлацията намалява стойността на парите и ощетява спестяващите. Съкращаването на публичните разходи понижава растежа и може да разклати икономиката в краткосрочен план.

Приложимост към индивида

Дори и хората и домакинствата да не могат да управляват своя живот като правителствата (не могат да поддържат неопределен бюджетен дефицит, а да обявиш война на съседа си не е най-добрата идея), все пак те могат да си извлекат някои уроци.

Най-важното е, че самостоятелният дълг ограничава възможностите и гъвкавостта. Много хора нямат възможността да си потърсят по-добра работа извън населеното си място, защото изплащат ипотеки. Други пък не могат да напуснат работа, защото са зависими от седмичното си или месечно възнаграждение. Докато хората, недължащи нищо, могат да изживеят живота си свободно, затрупаните от дългове откриват, че възможностите им са силно ограничени от бюджета им, кредиторите и кредитните рейтинги.

Заключение

Дългът сам по себе си не е нито добър, нито лош. Той е като животоспасяващо лекарство – може да се окаже фатален, ако се предозира. За правителствата той е примамлив, пораждащ зависимост и опасен. Дългът позволява на политиците и гражданите да живеят с повече отколкото разполагат, отлагайки трудните решения и позволявайки на държавата да си купи благосклонността на избирателите чрез охолство. В същото време е почти невъзможно да си представим реализирането на дългосрочни проекти без наличието на дълг, нито пък облекчаването на крайностите в икономическия цикъл.

В крайна сметка държавите трябва да се научат да живеят с дълга и да го използват разумно. Това носи със себе си отговорност и националните правителства трябва да осъзнаят, че прекомерното задлъжняване носи опасност за собствената им свобода и суверенитет.