Как дългът ограничава възможностите на държавата

Дългът е една от вечните теми във финансовите сфери, без значение на това кой аспект е обхванат: потребителски, корпоративен или национален. Докато държавният дълг на САЩ никога не е спирал да бъде обсъждан, събитията през последното десетилетие засилиха дискусията.

Намаляването на данъци, разходи по няколко войни и тежка рецесия, подсилена от крах на жилищния пазар, заедно изстреляха нагоре американския дълг, а емитирането на държавен такъв почти взриви южноевропейските икономики. И още, дългът бързо стана причина за разностранни политически боричкания. Дългът е необходим за функционирането на правителството, но може да се окаже ограничаващ и опасен.

Загуба на свобода

За независимостта на една държава едва ли има нещо по-важно от свободата ѝ да преразпределя ресурсите си според обществения интерес. Големият дълг пряко заплашва възможността на правителството да определя собствените си бюджетни приоритети.

Лихвите по държавния дълг погълнаха около 6% от федералния бюджет за 2013 г. Това са четвърт трилион долара, които можеха да бъдат похарчени или да бъдат върнати на гражданите под формата на по-ниски данъци.

Надвишавайки годишните бюджети, високите нива на дълга ограничават политическите възможности пред държавата, когато става въпрос за стимулиране на растежа или неутрализиране на колебанията в икономиката. Държави като САЩ и Япония нямат възможност да стимулират заетостта и/или ръста на БВП. Разходите, свързани с дълга, рискуват да пренаситят икономиката в краткосрочен план за сметка на бъдещ растеж и карат правителството да поддържа ниски лихви.

Загуба на суверенитет

Държавите, които разчитат на други да изкупят дълга им, рискуват да станат длъжници на своите кредитори и да трябва да отдадат част от суверенитета си в замяна на ликвидност. Дългът може да се превърне в средство за упражняване на политическо влияние и сила.

Събитията в Гърция и Испания са пример за това как прекомерният дълг застрашава националния суверенитет. Заради неплатежоспособност по дълговете си и желанието си да остане в еврозоната Гърция трябваше да приеме някои външни изисквания на ЕС относно бюджета си и финансовата си политика в замяна на толерантност и допълнителен капитал. Оттогава безработицата се извиси, несигурността в обществото се увеличи, а Гърция вече не задава посоката на собственото си икономическо бъдеще.

Когато говорим за дълг, трябва да правим разлика между вътрешен и външен. Дългът на Япония надхвърли почти 3 пъти БВП на страната през 2011г, като 90% от него беше вътрешен. Така че заплахите на Китай, бивайки най-големия чужд притежател на японски дълг (около 20%), че ще спре да купува японски държавни облигации, са незначителни, както и политическото влияние, което биха могли да окажат. От друга страна обаче по-голямата част от националния дълг на Гърция е притежаван от чужди субекти, правейки гръцкото правителство много по-зависимо от добрата воля и сътрудничеството на други страни.