Скритото познание като ключ към производителността

Ключът се крие в скритото познание. За да се произвежда е необходимо знание, което до голяма степен е латентно – не е в книгите, а в главите на тези, на които им е необходимо.

Скритото познание се придобива преди всичко с опита. Така усвояват материята музиканти, лекари, учени, бръснари. Помислете колко време е необходимо на човек да научи чужд език или музикант да овладее даден инструмент.

Освен това скритото познание е огромно, така че само малка част от него може да бъде усвоена. Повечето продукти изискват много повече знание, отколкото умът на човек може да побере, така че производството им изисква екипи от хора с различна сфера на познание, донякъде както в симфоничния оркестър.

Придобиването на повече скрито познание е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото икономиките могат да предоставят опит единствено на базата на настоящите работни места. Как обаче хората се учат да извършват работа, която още не съществува? Как те създават и мобилизират съгласувани екипи в нови икономически дейности, ако необходимото скрито познание липсва?

Скорошни изследвания в Центъра за икономическо развитие към Харвардския униеверситет показват, че скритото познание протича през изключително тесни и бавни канали. Например, производителността на мексиканския щат Нуево Леон е по-висока от тази в Южна Корея, но продуктивността в друг щат – Гереро, е подобна на тази в Хондурас. Предаването на познанието между мексиканските щати се оказва бавно и трудно.

По-лесно е да преместят хората, отколкото скритото познание в умовете им, и то не само в Мексико. Например, както посочва Франк Нефке, когато нови индустрии са въвеждани в германски и шведски градове, то е заради навлизането на предприемачи и фирми от други градове, които водят със себе си работници с необходимия отраслов опит. В такива случаи рядко се наемат местни кадри.

Икономистът Стивън Клепър, който почина наскоро, твърди, че индустриите имат склонност да се концентрират в определени градове, просто защото нови компании се формират основно от служители, напуснали други успешни фирми от бранша, носещи със себе си съответното скрито познание. САЩ едва ли биха успели да създадат атомната си бомба само за четири години, ако толкова много ключови учени не бяха напуснали Европа заради Хитлер.

Изводът е, че урбанизацията, ученето и достъпът до интернет са, за съжаление, недостатъчни за пренасянето на скритото познание, необходимо за производителността. Това обяснява защо днес развиващите се икономики са толкова по-малко продуктивни, отколкото са били развитите страни през 1960 г., въпреки че последните са били по-малко урбанизирани, с по-малка посещаемост в училищата, с по-остарели технологии и с по-висока раждаемост.

Последиците за политиките са ясни. Познанието е в умовете, и развиващите се икономики трябва да се фокусират върху привличането им вместо да издигат бариери пред квалифицираната имиграция. Те трябва да черпят от своите диаспори в чужбина, да привличат чуждестранни директни инвестиции в нови области и да придобиват чужди компании, ако е възможно. Познанието се движи заедно с хората.