Износът на пшеница е износ на вода

Износът на вода е нерентабилен*. Първо водата трябва да бъде превърната в по-ценна стока и след това изнесена под формата на по-завършен продукт. Най-евтините световни стоки, които се транспортират на големи разстояния са пшеницата и царевицата.

В този смисъл износът на пшеница е износ на вода. Страни които нямат вода, като например Саудитска Арабия, внасят пшеница. Богатата държава опита да задоволява нуждите си от пшеница със собствено производство, но се отказа, поради прекалено високата му цена.

Понякога пшеницата не си струва да се транспортира. Например разходите за транспорт от вътрешността на Бразилия до океанско пристанище са близо 50% от стойността на пшеницата. Когато разходите за транспорт са прекалено високи, пшеницата се трансформира в месо и така се изнася стока с по-висока добавена стойност. По-същата логика сеното е неефективно за износ, но преработено в месо става такова.

България е една от 5-те страни в Европейския съюз, най-бедни на водни ресурси, заедно с Полша, Чехия, Белгия и Кипър. Съществено е, че валежите падат основно през зимата и ранната пролет, когато единствено пшеницата може да се възползва от тях.

„Без напояване не може да има сеитбооборот в зърнопроизводството, не може да има зеленчукопроизводство и не може да има фуражопроизводство за животновъдството“, заяви министъра на земеделието и храните Иван Станков.

Пшеницата е предпочитаната култура от зърнопроизводителите защото е стабилна, с помощта на зимните валежи. При царевицата и слънчогледа рисковете реколтата да е нулева са големи.

Оказва се, че България, която е бедна на водни ресурси, особено на валежи през лятото, развива земеделие, което реално е износ на вода. В същото време земеделието е в остра конкуренция за водите с питейните нужди на градовете, с нуждите на енергетиката и с тези на промишлените предприятия. Например загубите при градската водопреносна мрежа са около 50%, което показва, че за да има вода за напояване, трябва да бъде реформирано и водоснабдяването за населението.

В началото на тази година Министерството на земеделието и храните подписа договор със Световната банка за разработване на напоителна система в България, като това ще струва около 1,3 млрд. лв.

Водните проблеми на България са въпреки факта, че големи количества води от граничните райони са насочени към вътрешността. Например от реките Места и Доспат към Въча и Марица, от Джерман към Искър

*Изключваме износът на минерална вода, който е в ограничени мащаби и на близки разстояния.