Турската инфлация достигна нов 20-годишен връх през март

Инфлацията в Турция се ускори до нов 20-годишен връх през март, което допълнително увеличи уязвимостта на турската лира и я лиши от защита срещу пазарни разпродажби, съобщи Bloomberg.

Потребителските цени в страната са нараснали с 61,1% на годишна база през март, което е малко под медианните прогнози в анкета на медията. За сравнение - през февруари годишната инфлация се е равнявала на 54,4%.

Покачването на производствените цени е било на трицифрено равнище за втори месец, а основната инфлация с изключение на цените на енергията и храните е надминала очакванията до ниво над 48% на годишна база.

Турската централна банка остави паричната си политика без промяна за цяло тримесечие. Това означава, че лихвите в страната, изгладени спрямо цените, са най-ниските в световен мащаб.

Ходовете на турския регулатор не следват тенденцията на затягане на паричната политика сред някои от големите централни банки в света, докато икономиката се подготвя да поеме удара от суровинния шок, предизвикан от руската инвазия в Украйна.

Турската лира вече е подложена на натиск на фона на отрицателните лихви и през март заема втора позиция сред най-слабо представящите се валути в развиващите се пазари след руската рубла.

Настоящата политика на банката "стана все по-съмнителна" в сегашната обстановка, в която негативните рискове "все още не са изключени", като се има предвид темпът на инфлацията, заяви ръководителят на трезора в MUFG Bank Turkey в Истанбул Онур Илген.

"Като се има предвид драматичната промяна на макро перспективите и финансовите условия, смятаме, че дългосрочната устойчивост на тази парична политика ще е по-малко вероятна", коментира Илген, като допълни, че инфлацията може да остане на високо равнище над 50% поне до последното тримесечие.

Лихвените повишения не влизат в плановете на централната банка заради целта на турския президент Реджеп Таийп Ердоган да използва поевтинялата лира, за да превърне страната в производствен гигант.

Спадът в цената на лирата, която изтри над 9% от стойността си тази година, допълнително ускорява инфлацията, като прави износа по-скъп.

Гуверньорът на банката Сахап Кавчиоглу заяви, че подкрепата на валутата ще е основна цел тази година, но към момента няма почти никакви признаци, че подкрепата ще включва затягане на паричната политика. Регулаторът се надява да ограничи ръста на цените чрез мерки за насърчаване на "дедоларизацията".

Следващото заседание на банката предстои да се състои на 14 април.