Ползите от еврото за Хърватия надвишават рисковете

Въвеждането на еврото в Хърватия ще донесе повече ползи отколкото вреди на икономиката на бившата югославска република, въпреки че в момента еврозоната страда от най-тежката криза от създаването си през 1998 г. Това е заявил подуправителят на Хърватската централна банка Борис Вуйчич, цитиран от Blooomberg.

Адриатическата страна с население от 4,4 млн. души има за цел да се присъедини към Европейския съюз (ЕС) през 2012 г. и да приеме единната валута най-рано през 2015 г. Този ход ще има стратегическо значение за икономиката на Хърватска, смята Борис Вуйчич.

Той допълва, че ползите от еврото ще са многобройни заради значителната обвързаност на икономиката й с тези на страните от еврозоната. При сегашните обстоятелства това ограничава силно възможностите за независима парична политика на централната банка, особено когато става въпрос за валутни курсове.

Вуйчич смята, че страната няма да пострада от своето решение, защото съдбата на еврозоната ще стане ясна до 2015 г.

Хърватска, за разлика от съседните Сърбия, Унгария и Босна и Херцеговина, успя да се срави сама с трудностите по време на икономическата криза, без да поиска помощ от Международния валутен фонд. Централната банка на Хърватия очаква икономиката да нарасне с 0,3% през тази година, водена от възстановяването на износа.

През 2009 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се сви с 5,8%, главно заради силния спад в инвестициите и потреблението.

Словакия стана последната европейска страна, която въведе еврото през 2009 г. Година по-рано същата стъпка предприеха Кипър и Малта. Словения, която граничи с Хърватия, е член на еврозоната от 2007 г. Естония пък се очертава да бъде следващата държава, която ще влезе в еврозоната вероятно още през следващата година.

Стабилността на еврозоната, в която членуват 16 страни от ЕС, бе сериозно разклатена през последните шест месеца заради кризата с държавния дълг на Гърция. Тя понижи курса на еврото под 1,25 долара по време на днешната валутна сесия, като нивото е най-ниското от началото на март 2009 г.

Притесненията, че гръцката криза може да се разпространи в други европейски страни, в това число и в тези от Балканите, донесоха понижения на повечето борсови индекси в Централна и Източна Европа днес.

В Загреб днес започна годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие, от която стана ясно, че задлъжнялостта в чужда валута изправя пред огромни рискове потребителите в Централна и Източна Европа и заплашва техния растеж.