Д. Берковски: Цената за кабелите през Черно море до съседните страни ще започне от 80 млн. евро

Каква е причината в Източна Европа да не минава толкова съществена инфраструктура?

Има подземни кабели, които свързват България. Те минават през Румъния, Унгария и на Север, но не са толкова много. Например в България от Турция влизат два наземни кабела, от Гърция също. Ако подобрим топологията и предоставим още свързаност през Дарданелите и Босфора, ще привлечем трафик, защото ще предложим нещо повече. Става дума за допълнителна свързаност, капацитет и евентуално по-добра цена. Как си представяме да постигнем по-добра цена? Тези кабели са правени отдавна. Най-новите са от 2019 г. Технологията и на кабелите и на оптичното оборудване напредна. Кабелът до Грузия, който е ъпгрейднат преди 5-6 години, е с максимален капацитет от 12 терабита. Ако сега направим втори кабел, минимумът ще е с двоен капацитет – 25-30 и нагоре терабита. 

Защо искаме да положим втори кабел до Грузия, след като вече има един?

Грузинската страна има интерес от независим втори кабел. Това е единственият път на страната към FLAP ринга. Грузинците не са особено доволни от наземните трасета, които преминават през Украйна и Беларус. На този етап или трябва да минат през Турция, или през Беларус, затова търсят второ независимо трасе. За щастие, този кабел не е рязан, не е късан, но все пак има огромно желание за втори.

Предвид войната в Украйна и случващото се в Черно море, как ще се гарантира сигурността новите кабели?

Късането е колкото вероятно, толкова и невероятно. Тези кабели се полагат на дъното. Черно море е достатъчно дълбоко. Най-големият риск е шелфът, където дълбочините са по-малки и където тролят риболовните кораби. Черно море е дълбоко повече от 2 км. Корабите не тролят на такива дълбочини. Затова обикновено, когато се изграждат такива кабели, се търсят най-дълбоките заливи.

Кой е най-дълбокият залив на Българското Черноморие?

Районът Балчик - Каварна ни беше препоръчан от Морската администрация, защото там има дълбоки заливи. Важно е да не е много туристически залив, защото кабелите са много големи. Няма да се гледа с добро око, ако излезем с кабел и център за данни в Несебър например. 

Това означава ли, че вече имаме център за данни в този район заради кабела до Грузия?

Да. Вероятно ще изградим втори независим център за данни.

Той колко ще бъде голям и за колко мащабна инвестиция говорим?

Ако направим специален център за данни и не стъпим на някой от съществуващите, обикновено се тръгва със 100 киловата мощност. Може би говорим за инвестиция от около 600 хил. евро.

Той също ли няма да бъде държавен?

Няма да е. Може да е държавен, но не е работа на държавата да има центрове за данни за тази цел. Обикновено консорциумът, който държи кабела, изгражда цялата прилежаща инфраструктура или наема нещо съществуващо. Миналата година Европейската комисия обяви подводните кабели за приоритет. Има програми, които предоставят финансиране за различните етапи на проекта. Може да се вземе финансиране за предпроектни дейности, за изграждане.

През февруари бях на заседание на телекомуникационните министри в рамките на френското председателство на Съвета на ЕС. Там колегите от Португалия споделиха, че са получили пълното финансиране от ЕК за подводен кабел между Бразилия и Португалия. Ние също се надяваме да получим инвестиция - поне 30% могат да дойдат от ЕК. За останалата част сме провели предварителни разговори с Европейската инвестиционна банка и с Европейската банка за възстановяване и развитие. Целта ни е да привлечем по-широк кръг телекоми в консорциума. Кабелите могат да са голяма хапка за нашите оператори, но ако има готово финансиране от ЕИБ например, те ще могат да се включат.

Водите ли преговори с компании и какъв тип фирми имат интерес, след като Европа не разполага с технологични гиганти като тези в САЩ, които обичайно се включват в подобни проекти?

Почти всички кабели, които се градят в последните 5-6 години, са за нуждите на технологичните гиганти – Amazon, Apple, Google, Facebook, Netflix. Телекомите вече не са на преден план, защото не герират толкова голям трафик. Говорихме с всички технологични гиганти. Някои казаха, че ще помислят, а други, че нямат интерес. Двама още не са дали становище с идеята, че мислят по въпроса. Проведохме разговори и с всички местни телекоми. Очаквам, че цената ще започне от 80 млн. евро за цялата свързаност до всички околни държави, плюс Египет. Като цяло цената ще зависи от консорциума.

Ако има трима участници в консорциума и всеки каже, че иска по чифт влакна, кабелът става с три чифта, което вдига цената три пъти. Ако се разберат, че ще има един чифт влакна и ще си разделят капацитета на три – по 4 терабита за всеки, тогава цената е малка.

Когато консорциумът се оформи и всеки каже какво иска, може да се направи дизайнът и да се сметне точната цена. Не е рентабилно да се изгражда кабел с един чифт влакна. Това е твърде голяма инвестиция. По-удачно е да са два или три чифта. Не е рентабилно и да се отива в другата крайност – да сложим много чифтове влакна, защото в този кабел има активни усилватели. Дори Google не си произвежда кабели с повече от 6-8 чифта влакна, защото полагането, поддръжкката и оперирането стават особено трудни. Например, ако изгори усилвател, се изпраща кораб. Той вади кабела от дъното и го сменя или ремонтира, а това отнема месеци. Очаквам, че в повечето посоки ще имаме два чифта влакна. В по-горещите локации може би ще имаме и три, защото нуждата за капацитет ще е огромна  – 30 терабита на чифт влакна.

Очаквайте втора част на интервюто с Дилян Берковски.