IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Д. Берковски: Цената за кабелите през Черно море до съседните страни ще започне от 80 млн. евро

Държавата води преговори с телекоми и технологични гиганти за изграждане на свързаност с шест страни през Черно море, казва зам.-министърът пред Investor.bg

10:51 | 19.05.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Министерство на транспорта и съобщенията</em></p>

Снимка: Министерство на транспорта и съобщенията

Дилян Берковски е заместник-министър на транспорта и съобщенията. Той е магистър по комуникационни технологии от Техническия университет в Мюнхен. Притежава повече от 17 години професионален стаж в индустрията на информационните и комуникационните технологии. Има богат опит в планирането, внедряването и експлоатацията на облачни телекомуникационни и мобилни мрежи, центрове за данни и оптична инфраструктура. През изминалите над 4 години работи в Дъблин, Ирландия, като последно е бил ръководител на глобалния екип за изграждане и експлоатация на опорната оптична мрежа на Amazon Web Services. Наскоро Берковски обяви, че България иска да се свърже с 6 страни чрез подводни кабели – Грузия, Молдова, Румъния, Гърция, Турция и Египет. Пред Investor.bg той разказва за плановете за този проект, инвестициите, които са необходими за него и има ли интерес от страна на бизнеса.

Господин Берковски, колко подводни кабела има в момента в Черно море?

Има три кабела, като единственият работещ в момента е този между България и Грузия. Другите две секции не работят по една или друга причина – не са доизградени, не са инсталирани активните устройства, няма интерес, няма пари.

От кога работи кабелът между България и Грузия?

От 2008 г., но ние нямаме участие в него. Това е изцяло грузински кабел, който в момента се държи от две компании от Азербайджан. Същевременно има два кабела от Турция до България, които отиват до Румъния. Един от тях дори отива до Одеса. Тези кабели не работят в момента и не носят трафик, затова не са нанесени на официалната карта. Един оптичен подводен кабел обикновено има живот от около 25 години. Тези двата ги притежава турска компания и са на края на живота си. Няма официална информация защо не работят.

Всички подводни кабели ли се обслужват от компании?

Не се гледа с добро око, ако държава има участие в подводен кабел. Ако тя има такова, евентуално може да има контрол – да подслушва, да гледа, да контролира. В 90% от тези кабели в света държавите нямат участие. Бизнесът, индустрията, консорциумите изграждат и се занимават с кабелите. Това, което държавите могат евентуално да направят, и някои го правят, е да държат златна акция в консорциума, която е само за контрол на смяна на собственост. Това е нещото, което смятаме да направим по консорциума в нашата карта. Защото какво се случи с Кавказкия кабел – предходният собственик реши да го продаде на азербайджанска фирма. Сегашното грузинско  правителство, доколкото мога да съдя странично, не е много щастливо, защото няма контрол. 

Карта на подводните кабели в Европа. Източник: www.submarinecablemap.com

На Digital Sofia казахте, че за нас е много важно да се свържем с Египет чрез подобен кабел. Защо?

В Египет има четири центъра за данни. Това е най-голямата точка в нашата част на света, където се терминира трафик. Той тече двупосочно. Този от Азия минава през Суецкия канал. След това част от кабелите терминират в Марсилия, втори в Милано, а трети продължават в други европейски дестинации. За да привлечем трафик в България, искаме да стъпим на поне две от тези четири точки в Египет. Идеята е да привлечем трафик през Турция, да минем през Дарданелите и Босфора до България.

Целият трафик през Европа върви към т.нар. FLAP ринг - Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж са четирите точки от него. Нашето предимство е, че, ако прихванем трафика от Египет и го прекараме през нашата част на Европа, разстоянието до този ринг е по-късо. В друга част на FLAP ринга е по-лесно да се мине през Марсилия. Ние се борим за връзка с Франкфурт. Мюнхен също се заформя като голям център, както и Берлин и Виена. Мислим, че за тази част от FLAP ринга можем да предоставим по-къс маршрут, по-малко закъснение, и да диверсифицираме трасетата.

Последна актуализация: 07:43 | 08.08.22 г.
Още от Имената на бизнеса виж още
Специални проекти виж още

Коментари

Добави коментар
Финанси виж още