Продънената кошница на Общата селскостопанска политика

Общата селскостопанска политика е въведена още през 1962 година, а целта е да помогне на хората, занимаващи се със селско стопанство в ЕС, да произвеждат конкурентоспособни, но и качествени продукти за пазара в Европа, а и за износ.

Първоначално за мерките са отделяни над 70% от бюджета на общността, но с течение на времето средствата постепенно биват ограничавани и така през 2012 година за ОСП са отделени 42% от бюджета на ЕС - или около 50 млрд. евро.

Сумата е огромна и в условията на криза много хора имат нужда от подкрепа. Още повече, че те произвеждат храната ни. Как обаче са разпределени тази средства е въпросът, който все по отчетливо си поставят дори и европейските чиновници.

85% от парите по ОСП са за т.нар. „директни плащания“ - или за единица земеделска земя. Или с други думи – колкото повече земя се обработва, толкова повече пари се взимат. В същото време доклад на Европейската сметна палата показа ясно, че по схемата за директните плащания има едни от най-сериозните нарушения.

В новите страни от ЕС, сред които е и България, финансиране получават пасища, голф игрища и ловни стопанства. Както и земи, за които „няма индикации някога да са използвани за земеделски цели“.

Като мит се разказват историите за стотиците декари пластмасови маслинени насаждения, помагали на гръцките фермери да усвояват европейско финансиране. Или засадени дървета в Полша, които на външен вид приличат на орехи, но растат много по-бързо и не дават реколта. Фермерите обаче са получили немалка субсидия за отглеждането на орехи.

Подкрепата за единица площ нанася и още една вреда, видима и у нас. Плащанията допринасят за тясната специализация на производството – избират се култури, които се отглеждат лесно и се използват големи площи (например житни култури). В нормални условия цената на продукцията намалява заради свръхпроизводството. Така отново парите подпомагат само на първи прочит.

От друга страна, заради окрупняването потребителите все по-рядко имат достъп до качествени сортове, които се отглеждат по-трудно или не изглеждат привлекателно на рафтовете на магазина.

И въпреки това пари по този стълб се отпускат десетилетия наред.