Продънената кошница на Общата селскостопанска политика

Вторият стълб на ОСП е в помощ на мерки за модернизация на стопанства, за агроекологични плащания и за млади фермери. Или с други думи именното тези сектори, които се нуждаят от подкрепа и то в условията на криза, когато банките са затегнали отпускането на кредити и млади фермери трудно биха получили финансиране за нова техника, например.

И така, изглежда най-накрая има желание за промяна и дебати за промяната на механизмите на ОСП.

Предложенията на ЕК са за ограничаване на единичните субсидии, за подпомагане на новите технологии и научните изследвания в селското стопанство и за все по-бързо развиващия се сектор на биологичното земеделие и опазването на околната среда.

Идеята е 30% от всички плащания по ОСП да бъдат насочени точно към биологични производители, а мотивите са ясни – тяхната продукция е по-скъпа, но пък за сметка на това все повече пробива на пазара.

Готова ли е България за промяна?

От анализите и разсъжденията на българските експерти страната ни трудно може да се приспособи към промяната. Едно от предложенията, приемани радушно в ЕС, е именно за биологичните плащания. От Министерството на земеделието и храните обаче обясняват, че в България тази мярка няма как да действа, тъй като нямаме на кого да отпуснем средства.

У нас има биопроизводители, някои са малки, но пък има и няколко организации, които обединяват интересите на по-малките. На фона на коментарите, че няма кой да получи субсидии, производителите, въвели екологични практики, коментират, че нямат достъп до субсидии и трудно оцеляват.

По последни данни едва 0,5% от обработваемите площи се използват за биологично земеделие. А по отношение на животновъдството нещата са още по-зле – имаме например само 7 хил. овце, отглеждани по биологичен начин.
В същото време няма нито един регистриран преработвател на биологично месо например. Причината са големите разходи – за да получат сертификат производителите трябва да спазват строги изисквания и в заводите им да не влиза друго освен сертифицирано биологично месо (или друг продукт).

Дискусиите за това как милиардите за селското стопанство да не се преливат от пусто в празно тепърва предстоят. Амбициите са промените да влязат с новия програмен период – 2014-2020 година. Но и по отношение на финансовата рамка за този период още не може да бъде намерено споразумение сред страните от ЕС.

Нещата на този етап изглеждат като в детска приказка – всеки дърпа кошницата в своята посока, а накрая ще вземе да се окаже, че продънената кошница ще се разкъса на парчета. Или може би въпросът е на точно колко парчета?