Европейският съюз планира 4,02 млрд. евро за иновации в аграрния сектор до 2020 г.

През следващия програмен период до 2020 г. Европейският съюз планира близо 4,02 млрд. евро субсиди, които да се използват за изследователска и развойна дейност с бързо приложение в селското стопанство.

Целта е основни приоритети при подпомагането на агросектора да бъдат научно-техническите постижения и инвестициите в „зелени проекти“, които да ангажират производителите с опазването на околната среда и прилагане на ефективно земеделие.

Това съобщи шефът на дирекция „Програми за развитие на селските райони“ в Европейската комисия Михаил Думитру по време на международна конференция за бъдещето на общата селскостопанска политика, която се провежда днес и утре в София.

Във форума участват освен експерти от българското миинстерство на земеделието и представители от Португалия, Естония и Малта, които ще изложат позициите си по новата политика в агросектора до 2020 г.

Въпреки че повечето държави членки отдавна представиха своите становища по 7-те проекторегламента, свързани с бъдещата селскостопанска политика, реалните дискусии по законодателството ще започнат през есента на тази година в Еврокомисията. Тогава се очертава да приключат и преговорите в ЕС по финансовите рамки за подпомагане от структурните фондове, Европейския земеделски фонди и Кохезионния фонд през следващия програмен период.

Основните спорове са свързани с това дали агросекторът ще запази бюджета си през следващите седем години на нивата, които са постигнати през 2013 г., или средствата ще бъдат намалени. Поради икономическата криза съществува опасност този ресурс да бъде намален, припомниха експерти.

„България приема голяма част от предложенията на Европейската комисия за увеличаване на субсидиите в агроекология. В същото време поради спецификата на българското земеделие настояваме за по-гъвкав подход при разпределението на субсидиите, така че бюджетът за агроекологични практики да бъде под 30% от общия бюджет на директните плащания, каквито са сегашните предложения“, коментира зам. министърът на земеделието и храните Светлана Боянова.

Поради трудността при усвояването на средствата за биоземеделие и агроекология и по втората ос за подпомагане по програмата за селските райони българската държава ще защитава тезата бюджетът от 25% да бъде намален, като всяка държава ще представи и съответните аргументи за това искане.

Тъй като българските производители усвояват значително по-лесно средствата от първия стълб (директните плащания), администрацията ще настоява за възможността до 10% от бюджета по втория стълб (програмата за селските райони) да се прехвърлят към директните плащания. Предложението на Еврокомисията е държавите да могат да прехвърлят само 5%.

Въпреки че през първия програмен период малките стопанства останаха почти извън европейското подпомагане, България не планира увеличаване на субсидиите и не подкрепя предложението на ЕК след 2014 г. да има задължителна схема за тяхното подпомагане. Страната ни настоява държавите-членки да решават на доброволен принцип дали да подкрепят дребните стопанства.

В същото време европейската статистика сочи, че бюджетът за агросектора се разпределя непропорционално между производителите, като потърпевши са точно дребните стопани. Във всички европейски държави 80% от бенефициентите получават едва 20% от общия ресурс, докато при новоприсъединилите се държави този процент е дори 18.

Затова и новата политика е насочена към подкрепа на дребните производители и към облекчаване на процедурите по предоставянето на средствата, обясни още Михаил Думитру.