Морски кметове искат експертиза преди започване на дейности по тръбопровода

Кметовете на Бургас (Димитър Николов), Поморие (Петър Златанов) и Созопол (Панайот Рейзи) се обединиха около мнението, че никакви инженерингови и строителни дейности по проекта за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис не трябва да започват преди да му бъде изготвена пълна независима експертиза, включваща екологична оценка, пълна оценка на риска, както и подробен икономически анализ. Това съобщиха от община Бургас, а общото становище беше изготвено по време на среща, организирана по инициатива на Димитър Николов.

Димитър Николов, Петър Златанов и Панайот Рейзи заявиха, че уважават гласа на общо 70 хил. граждани, които казаха своето категорично НЕ на петролопровода по време на референдумите, проведени в трите града, и твърдо ги подкрепят. Те призоваха градоначалниците на другите морски общини от Бургаска област - Несебър, Приморско и Царево, както и кметовете на останалите общини, през които е планирано да мине тръбата, също да излязат с конкретна позиция по въпроса. Провеждане на референдум за петролопровода предстои и в Несебър.

Кметът на Бургас представи на присъстващите на срещата последните варианти на карти с трасетата на тръбата и точките за разполагане на монобуйове за разтоварване на нефт в акваторията на Бургаския залив, предоставени му от Международната проектна компания "Транс Болкан Пайплайн". От тях става ясно, че буйовете ще се намират на около 7 км от Бургас и доста по-близо до Созопол, Поморие и Несебър.

На срещата присъстваха и представители на Българската академия на науките (БАН), които заявиха, че БАН е по-скоро "против", отколкото "за" петролопровода.

Вълко Бисерков, директор на Централна лаборатория по обща екология при БАН, твърди, че е абсолютно задължително изготвянето на независима експертиза за проекта. Според него тръбопроводът ще окаже неблагоприятно въздействие и ще нанесе щети по цялото си протежение - не само по крайбрежието, но и на сушата. Бисерков смята, че експертизата трябва да включва както ОВОС, така и финансово-икономически доклад. Тя трябва да даде и оценка на риска не само при прокарването, но и при експлоатацията на съоръжението.

Вълко Бисерков смята, че проектът непременно трябва да бъде застрахован. Той маркира и още няколко интересни казуса, за които липсва информация: демонтажът на тръбопровода след изтичане на неговия живот, който някой ден би струвал по-скъпо от прокарването му; ниската конкурентноспособност на проекта в контекста на прогнозите за отстъпление в позициите на петрола като източник на енергия.

Димитър Пеев, директор на Института по ботаника при БАН, представи свои изчисления, според които при построяване на тръбопровода ще бъде погубено биоразнообразие за 60 млн. лв.

Научните работници потвърдиха, че БАН разполага с достатъчно потенциал да направи пълна експертиза на проекта, ако й бъде предоставен финансов и времеви ресурс.