До месец чакаме решение за спрените пари по САПАРД

Финалният доклад за направените от България проверки по мерките от САПАРД, по които финансирането за страната ни бе спряно, ще бъде изпратен в Европейската комисия (ЕК) във вторник. Това съобщи пред журналисти вицепремирът Меглена Плугчиева.

По думите й няма определен срок за решението на комисията, но е твърде възможно отговорът да дойде до месец.

Става дума за спряно за страната ни финансиране по три мерки от предприсъединителната програма заради установени корупционни практики. Спрените пари бяха предвидени за „подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти“, „инвестиции в селското стопанство“ и „развитие и диверсификация на икономическите дейности“.

В края на март от националния бюджет за пореден път бяха отпуснати средства за компенсиране на спрените плащания, като този път сумата беше 100 млн. лв.

Междувременно в последните месеци все повече се увеличава броят на бенефициентите по програмата, които са заплашени от фалит заради неполучаване на обещаните им пари, с които се е разчитало, че ще погасят изтеглените големи банкови заеми.

„Размразяването на средства не зависи от изборите в България и от евентуалната политическа смяна, а може да стане заради свършена работа и изпълнени ангажименти”, заяви Плугчиева. Вицепремиерът допълни, че внушенията на някои политици у нас, че европейските средства зависят от това кой е на власт са „спекулация и обиждат ЕК и българските граждани”.

Към момента закъснението по САПАРД е 6 месеца, посочи още Плугчиева. Има известно забавяне и на изпълнението на проектите по ИСПА – главно депа за отпадъци и пречиствателни станции, а те трябва да бъдат готови до 31 декември 2010 г., иначе средствата се губят.

Плугчиева отбеляза, че страната ни има напредък по отношение на подобряване на административния капацитет, но има още какво да се направи. По думите й, администрацията би трябвало да дава не само обща информация на бенефициентите по оперативните програми, но и да им помага при изготвянето на проектите, а самите процедури за кандидатстване да се опростят още.

Препоръчано бе още да се засилят контролните функции на Агенцията за обществени поръчки, а също така да се разширят пълномощията на областните земеделски служби, така че те да могат да приемат и правят първоначална обработка на документите по Програмата за развитие на селските райони по повече мерки, а не само по две, както е сега.